Борислав Гърдев

литературна критика

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

Към нови творчески хоризонти

 

Борислав Гърдев

 

 

      С третия си роман „Стъклени съдби” Людмила Филипова окончателно се утвърждава като способен и опитен творец, готов да навлезе в непозната и неразработена територия.
      С риск да бъде неразбрана и недооценена .
      Натрупала опит в телевизията, рекламата и водещи медии като „Новинар”, „24 часа” и „Бизнес week”, Филипова атакува капризния и труден свят на романа през 2006 г.
      Дебютът й „Анатомия на илюзиите” се превърна в тотален хит, с четири преиздания, най-вече заради съкровената драматична сага на Анна и Борис Буков, в когото всички познаха чертите на най-богатия български магнат Васил Божков.
      „Червено злато” усети пулса в съдебната драма на българските медицински сестри, затворени несправедливо от либийския съд, но и повдигна булото на мръсната търговия за милиарди с кръвните бланки, за която много се говори, но малко се пише и знае.
      Със „Стъклени съдби” Филипова предприема следващата решителна и опасна крачка.
      Тя се захваща с още по-щекотлив и неосмислен адекватно проблем, какъвто е търговията с ембриони.
      Абстрактните и глобални на пръв поглед колизии в новия й роман, чийто декор освен София и Перник, са и Атина, Виена, Лондон, Денвър и Ню Йорк, са фон, на който още по-тревожно се поставят въпросите за манипулираното и дирижирано възпроизводство на човечеството, за опасността от генетическа катастрофа, при която брат и сестра могат да се окажат семейство, баща да се ожени за дъщеря си, а бяла жена да роди негърчета.
      Резонно се стига до основния и неразрешим каверзен въпрос: е ли човек равносилен на Бог и хуманно и целесъобразно ли е той да замества естествените природни процеси.
      Съзнавайки с каква взривоопасна материя борави, авторката използва похватите на научната фантастика, екшъна, напрегнатото трилърово разследване и документалната фикция, ситуирайки действието на романа си от 1999 до 2026 г., ясно съзнавайки че проблематиката, с която се захваща и на която почти никой не е обърнал внимание, е свръхактуална и значима и си струва усилията по двегодишния труд, съпътствали раждането на романа.
      „Стъклени съдби” е модерно написан, атрактивен и с ясни послания .Той е сред най-ценните достижения на съвременната българска проза, явление, което тепърва ще бъде оценявано по достойнство.
      Писателката е удържала изпитанията на славата и не е смъкнала нивото си от предишните две книги.
      Тя е все така прецизна като изследовател и добросъвестна като умело поддържащ интригата разказвач, на който всеки доверил се читател може безусловно да вярва.
      Романът обаче е и предизвикателен и опасен експеримент. Той засяга глобални и универсални проблеми, твърде далечни за мирогледа на затъналия в бита си редови българин и ако средностатистическия читател бъде заинтригуван с нещо, то ще е основно любовната история на певеца Емил Духовников и гръцката девойка Анастасия Ставарекос, чийто огледални съответници се явяват следователят Павел Вълчанов - най-доброто постижение на Филипова в книгата и англичанката Триша Парсънс, както и майсторски пресъздадения съдебен процес, който унищожава имиджа и кариерата на големия гръцки бизнесмен Никос Ставарекос.
      Ровещите се в жълтите хроники на таблоидите ще припознаят Максим Ставински в облика на Емил Духовников, чиято автомобилна катастрофа преобърна завинаги съдбата му.
      В умело конструираната образна структура на романа откриваме още няколко интересни попадения, които са в групата на женските персонажи - обременената Егения Ставарекос, ефирната Триша Парсънс, изкусителката д-р Александра Василева, на които умело партнират освен Павел Вълчанов и такива колоритни персонажи като д-р Антонов.
      Писан с любов и амбиция романът „Стъклени съдби” разчита на съпричастността на интелигентния и образован читател, готов да инвестира в книга с универсално морално послание, белег и за така лелеяната европеизация на прозата ни, за която пледира още през 1921 г. един от най-добрите родни критици Боян Пенев.
      С безупречно защитената си творческа концепция, модерна като визия, полиграфическа изработка и с кинематографично структуриране на отделните глави, книгата на Филипова смело потегля към своя читател.
      Надявам се срещата между тях да се осъществи и да бъде също толкова плодотворна както през 2006 и 2007 година.

 

 

 

 

      ---

 

      Людмила Филипова, „Стъклени съдби”, роман, С., 2008, изд.”Сиела”, ред. Иванка Томова

 

 

 

Електронна публикация на 11. март 2008 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]