Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

Кървавата цена на златото

 

Борислав Гърдев

 

 

      Кръвта има различни проявления в новия роман на Людмила Филипова "Червено злато".
      С лошата хигиена и СПИН-трагедията на 393-те деца, заразени в Бенгази, с петната и следите от измъчването на 5-те български сестри в либийските затвори, с търговията с кръвна плазма, носеща 400% печалби и обхващаща три континента, циркулираща между Южна Америка, Южна Африка, Израел, Австрия и Великобритания, с жалките пари, които хора като Корина Амбуке от Зимбабве, получават, когато търгуват нея, за да осигурят някакви средства за отглеждането на своите деца.
      Филипова добре е проучила информацията и знае, че при търговията с кръвна плазма няма идеологически или класово-партийни пречки, а става дума за пари, за много, много мръсни пари.
      Но и за перфектно организиран и печеливш бизнес, при който кръвната плазма на заразената от СПИН проститутка Корина Амбуке ще измине сложния път до Австрия и Египет, за да попадне в болницата в Бенгази и способства за избухването на СПИН-трагедията в края на 1998 г.
      Авторката знае как да напише увлекателен, атрактивен и актуален роман.
      Тя има вече добър опит от "Анатомия на илюзиите", с който нашумя през миналата 2006 година и сега просто продължава по утъпкания път, доизграждайки конструкцията и модела на нейния тип роман.
      Той задължително трябва да засяга важен, значим и дразнещ любопитството ни проблем - без значение дали става дума за съдбата на най-богатия българин Васил Божков-Черепа или за трагедията на българските медицински сестри в Бенгази, да почива на богата и разнопосочна информация, да държи в напрежение читателя до последната си страница и да има умело поднесени ярки изапомнящи се човешки съдби.
      В този аспект и в "Червено злато" Людмила Филипова се е дправила перфектно със задачата си.
      "Червено злато" се чете с напрежение и интерес, той увлича и разтърсва задрямалата ни съвест, спечелва ни с критичния си патос по отношение безхаберието на отговорните държавни институции, нищи с детективска страст световната конспирация на мръсните политически и бизнес игри, в които нашите медицински сестри се явяват мюре, пионки, пробен камък и за диктатора Каддафи, и за нашите доморасли политически недоразумения, носещи различни имена - президент Стоянов, външен министър Паси, посланици Спасов и Ручев...
      Това не означава, че текстът експониран тезисно.
      Той е поднесен модерно и завладяващо като криминален трилър или реалити шоу, в което вместо персонажите на ВИП брадър ни атакуват до болка познати през последните 8 години образи на измъчени и обезверени човешки същества.
      Освен балансирано поднесената интрига прецизно изградената образна система е другата силна страна на романа.
      В него всеки персонаж си е по посвоуму важен и значим за сюжетната конструкция и за злободневното му послание, независимо дали става дума за Корина Амбуке, трафикантите на кръв Харт Едисън и Волфганг Бургард, лидера на опозицията в Бенгази Амар, палестинският специализант Аамир, или двете обаятелни и жизнено правдиво представени сестри Даря и София.
      Сред петте ни медицински сестри, обрисувани с едри щрихи в романа има и по-бледи образи като Ева, но и такива, които трайно се запечатват в съзнанието ни като Даря и София.
      Именно те са големите постижения на Людмила Филипова, особено в задълбоченото изграждане на техния вътрешен свят и мироглед и точно затова срещата в Лондон на София с Харт Едисън доизгражда сюжетната рамка на повествованието, след която романът логически и художествено може да приключи.
      Филипова умишлено набляга на първата година от СПИН-скандала, когато все още е можело нещо да се направи за спасяването на българските жертви, но поради безхаберието и некомпетентността на управниците ни се пропиляват златни шансове.
      Тя е убедена, че моментът около 1999-2000 г. е бил съдбоносен, но вече е фатално изтърван, както и че съдбата на медицинските ни сестри ще се решава вече не в България или Либия, а на много по-високо място, носещо познатите ни абревиатури ЕС и САЩ.
      А това е най-големият плесник, който управниците на една страна могат да получат, разбирайки колко жалки и неспособни са САМОСТОЯТЕЛНО да решат един щекотлив проблем, свързан със съдбата и живота на петима български граждани.
      Читателят, очакващ пълна съпричастност на авторката към проблемите, които засяга в "Червено злато", ще останат отчасти изненадани.
      Съзнателно или не, но Филипова държи на външната, странична обективизация на описваните драми и съдби, без да си позволява лукса на прекаленото емоционално обвързване с тях.
      В случая този подход е адекватно подбран, но балансът между разума и емоцията се нарушава към финала на романа, когато той зазвучава изсушено-публицистично.
      И още нещо. Във втори роман на Филипова се натъквам на досадни коректорски и редакторски грешки.
      В карето откривам, че изданието има и отговорен редактор - Иванка Томова и редактор - Ваня Василева, издателството е не кое да е, а "Сиела" и ми е много чудно как са възможни рецидивистки поднесени грешки, които се мултиплицират през 5-6 страници, като класиката в жанра са едновременното членуване с пълен член на прилагателно като съгласувано определение и съществително, явяващо се най-често допълнение, безогледното използване на главни букви при споменаване на официални държавни институции, както и липсата на втора , затваряща запетая в сложните съставни изречения...
      С риск да бъда дребнав само посочвам, че подобни досадни и натрапчиво повтарящи се грешки създават неприятно впечатление и могат да минират усилия и на автор, и на издателски екип, стоящ зад такъв важен и рисков проект, какъвто е "Червено злато".
      Който независимо от посочените кусури все пак си остава сред най-репрезентативните и открояващи се прозаични постижения през настоящата 2007 г.

 

 

 

 

 

 

---

 

Людмила Филипова, "Червено злато", Изд. „Сиела“, С., 2007.

 

 

Електронна публикация на 05. май 2007 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]