Борислав Гърдев

рецензии на филми

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

„Сблъсъци“ - заслужилият „Оскаров“ победител

 

Борислав Гърдев

 

 

      Не крия, че и за мен бе изненада награждаването на авторския филм на Пол Хагис "Сблъсъци" с три от най-престижните статуетки "Оскар" - за режисура, оригинален сценарий - съвместно с Боби Мореско и монтаж - на Хюз Уинборн. Имах вътрешната нагласа, че големият победител ще бъде "Планината Броукбек" на Анг Лий и затова с такова нетърпение го чаках.
      А гледането определено си струваше. Защото "Сблъсъци" е шедьовър. Дръзко, съвременно, актуално, значимо и ярко новаторско кино от най-висока класа. Разбрах, че Хагис е сценарист и на последното завоевание на Клинт Истууд "Момиче за милиони" и всичко си дойде на мястото. Амбицията на постановчика да направи два великолепни независими филма е осъществена на изключителна висота.
      Замисълът на "Сблъсъци" тормози творческото съзнание на Пол Хагис четири години, но определено си е струвало и чакането, и цизелираната обработка на драматургичния материал.
      Творбата е само привидно сатира срещу расовите предразсъдъци на Америка.
      Тя е по-скоро човешка комедия, тъжно-иронична, шокираща, но и много истинска, в която съдбата на 10-те героя - еднакво важни и значими за сюжета, обхващащ 32 часа от техния живот, ги преплита с тънки, фини и съдбоносни нишки на принципа на Достоевски - всеки за всичко пред всички е отговорен.
      
      Хагис демонстрира страхотно майсторство първо като драматург, а след това и като постановчик. Той изгражда повествователната структура като пъстър калейдоскоп и многоцветна мозайка, следяща едновременно съдбата и преживяванията на всички основни персонажи, които са ни еднакво интересни и занимателни в рамките на 112 минути екранно време. Поддържането на такава сложна, разклонена и вътрешно-обусловена и обвързана интрига изисква голям талант, съизмерим с образците - "Рагтайм" на
      Доктороу в литературата и "Магнолия" на Пол Томас Андерсън в киното.
      При това тя се следи с непресекващ интерес, без изкуствено педалиране на клиширани хватки и прийоми.
      Пол Хагис безспорно обича мегаполиса Лос Анджелис, който е 11-ят основен герой в опуса му. Но това не му пречи, рисувайки скрупольозно и ефектно неговото многообразие, да наблегне и на предразсъдъците, с които живеят и трябва да се борят неговите жители - характерна извадка на основните раси и етноси, населяващи земята. Оказва се, че както белите подозират черните, така и негрите се отнасят със скрита неприязън към бялата раса, спрямо китайците и камбоджанците се изживяват едва ли не като водачи,а собственикът на бара, който е персиец, се обижда, когато го смятат за арабин и следовник на Осама бен Ладен...
      Всъщност, тръгвайки от разплитането на едно убийство, което е и рамката на филмовото действие, Хагис изгражда ненатрапчива и много ефективна студия за преодоляването на човешките предубеждения, за което помагат и екстремалните обстоятелства, в които попадат неговите герои.
      Така полицаят Райън-Мат Дилън се втурва да помага на претърпялата катастрофа красавица Кристин Тейър-Танди Нютън, приемайки я за бяла, но след като установява, че е мулатка и че вече я е унижил безпричинно, рискува живота си, за да я избави от огнения ад на смачканата й кола, а жената на областния прокурор Рик Кабът - Джийн - Сандра Бълок, след като пада и си изкълчва крака, осъзнава, че най-добрата й приятелка е нейната мексиканска прислужница.
      Хагис представя персонажите си като личности с уникални биографии, които за по-малко от два дни, вследствие преживените стълкновения, променят и мисленето си, и начина си на живот. Мозаечната драматургична структура предполага виртуозен монтаж - отлично осъществен от Хюз Уинборн, деликатна музика на Марк Ишъм и безупречна режисура.
      Пол Хагис държи под контрол реализацията на своя замисъл и като истински богоизбран демиург уверено и безпогрешо ръководи криетивния процес до неговия прецизно премислен финал, недвусмислено подсказващ ни, че сме гледали модерна филмова класика.
      Подобно на "Магнолия" и "Сблъсъци" е парад на изключителни актьорски постижения.
      Само че тук и най-големите звезди са подчинили своето его за убедителното подреждане на пъзела, като всяка използа максимално ползотворно отделеното й време.
      Любопитно е, че във филма на Хагис запомнящи се образи пласират както откровено подценявани звезди като Брендън Фрейзър и Сандра Бълок - Рик и Джийн Кабът, така и увяхнали величия като Мат Дилън - Райън и напиращи да се измъкнат от статута си на добри поддържащи актори Дон Чийдъл - Греуъм Уолтърс, Танди Нютън - Кристин Тейър и Райън Филип - полицаят Том Хенсън. "Сблъсъци" е майсторски заснет и поставен филм.
      В него няма излишни дължини, погрешни актьорски жестове, омръзнали ни холивудски клишета. Той е свеж, честен и непрокварен поглед към абсурдите на живота, с които и ние вече се сблъскваме.
      Затова, ако и да разказва една типично американска история, се оказва навременен и разбираем за всеки зрител.
      Гледането му е истинска наслада и неповторимо преживяване, което всъщност е и подтикнало консервативните холивудски академици да му дадат три от най-важните награди "Оскар". Както се оказва - съвсем заслужено.

 

---

 

„Сблъсъци“ („Crash“), САЩ/Канада, 2004, реж. Пол Хагис, със Сандра Бълок, Дон Чийдъл, Мат Дилън, Дженифър Еспозито, Уилям Финчър, Брендан Фрейзър

Електронна публикация на 17. април 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]