Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | кино | страницата на автора

 

Какво се крие под капака на пианото

 

Борислав Гърдев

 

 

      Под капака на „Пианото” на Леа Коен се крият два текста, свързани под общо заглавие - роман, писан преди 12 години в Берн - „Флориада” и новелата от 2009 г. ”Пианото на блок 31”.
      Според анотацията от корицата двете истории се допълват антиномично – първата е романтична, а втората – сурово-реалистична. В добавка и двете изследват границите на нашите възможности, лимитът, до който достига човек, когато знае какво иска. Отдавна следя творческия път на Леа Коен, запознат съм с нейните качества и възможности и затова не крия, че бях приятно изненадан щом установих, че тя може да създава великолепни новели.
      „Пианото от блок 31” е излята и премерена градска драма от края на късния соц. В нея няма нищо излишно. В привидно баналния сюжет ставаме свидетели на съдбите на две съседни семейства в типична софийска кооперация. Те представляват умаления образ на тогавашното българско общество като Жени и Коста са все пак извадка на типичните следностатистически българи, докато музикалното семейство Влади и Нина Драгостинови олицетворяват тогавашната родна интелигенция. Тя няма перспективи у нас, задушава се в тогавашната еснафска среда, търпи компромиси, лишения и милиционерски произвол и закономерно е принудена да емигрира в Западна Европа. Точно в този аспект интригата започва подозрително да прилича на предния роман на Леа Коен „Преследвачът на звуци”, но тя, като опитен майстор, прави ловък неочакван сюжетен обрат – Жени помага на музикантите да емигрират, изкупвайки предателството на мъжа си със затвор, а като награда получана пианото на Драгостинови, на което започва да свири дъщеря й Ива.
      Написана по поръчка на „Гьоте институт”, „Пианото от блок 31”е оригиналният български принос за 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Стегната и убедителна като внушения новелата разкрива най-ценните качества на белетристката Коен, с които тя спечели читателските симпатии у нас през последните години.
      Малко по-различно стои романът „Флориада”. Той е създаден в Берн през 1998 г. и излиза в ограничен тираж, тъй като издателството, което го печата, фалира. Разделен на две части, този опус разкрива един ранен етап от развитието на Леа Коен, преди фурора на „Консорциум Alternus” (2005).
      Интересното е, че като стилистика и оптимистична визия при претворяването на наболелите проблеми на България в последните години на „най-прогресивния строй” „Фрориада” органически се вписва в руслото на търсенията на авторката и най-вече при лансиране на нейния позитивен поглед към промените у нас – в съзнанието и поведението на интелигенцията, локомотив на обществените реформи. Оригинален е подходът й да осмисли парадоксите на нашето битие през погледа на лекаря-биолог Флориан Белопитов и неговите интимни преживелици с любимите му Ваня, Зара и Кора. Ученикът на проф.Черногроски Флориан Белопитов е учен-творец, хуманист-новатор и откривател на хормоналната ваксина, победителка на „гена на омразата”, спасител на човечеството. И същевременно е типичен български интелектуалец, привързан към родината и близките си и гордеещ се със своите открития на родна почва. Той е поредното доказателство за възможностите на нашия творчески гений, който дори и при ненормални условия може да прави забележителни открития. Белопитов е докарай отдаден на науката. За нея жертва личното си щастие, отказвайки примамливи оферти за благополучно развитие в чужбина под крилото на богат спонсор в лицето на съпруга на някогашната му любовница Зара. Белопитов е любимец на съдбата, с пълноценно изживян живот. Стремейки се да бъде адекватна на актуалните емоционални внушения, идващи най-вече от киното, Леа Коен препедалира емоционално сюжета, вкарвайки в него и елемент на deus ex machina с експонирането на ангелите-хранители, пазещи от силите на злото Флориан Белопитов. Не се наемам да определя доколко подобна креативна инвенция работи в полза на романа, но отбелязвам, че това е все пак един любопитен подход, срещан и в творчеството на Емилия Дворянова, с който Коен иска да бъде полезна и атрактивна за своите читатели. „Флориада” завършва с хепи енд по български. Белопитов става научно светило, синът му Антон поема бащината щафета, а любимата Кора има шанс да се възстаянови от комата.
      Писателкатата е създала поредната си оптимистична версия на нашата човешка трагикомедия. Ние сме прочели с интерес и този неин ранен роман, давайки си сметка, че има място до новелата „Пианото на блок 31”.
      Обединени под общото заглавие „Пианото”, творбите ни представят две различни гледни точки за нашия живот, който, ако и да е изпълнен с трудности и парадокси, трябва да се живее с цел и надежда. Така както постъпват Флориан Белопитов и Жени.

 

 

 

 

 

 

---

 


Леа Коен. Пианото. Изд. Сиела, София, 2010

 

 

Електронна публикация на 06. април 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]