Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | кино | страницата на автора

 

Project Dostoevski

 

Борислав Гърдев

 

 

      „Project Dostoevski” е най-амбициозният и зрял роман на Радослав Парушев.
      Някогашният моден лайфстайл автор на разкази в престижни лъскави списания като „Егоист” , „Хъстлър” и „Плейбой”, фронтменът на „Бърза литература”, спечелил си популярност още със сборника „Никоганебъдинещастен” и романа „Преследване”, неусетно се утвърди като значим и стойностен автор, търсещ своето място под слънцето и даващ заявка да е сред най-добрите в днешната ни съвременна литература.
      В определен смисъл неговата съдба повтаря тази на Богдан Русев.
      Парушев дълго парадираше, че е корпоративен адвокат, пишещ за удоволствие, но с последната си книга доказва, че има не само талант и амбиция, но и потенциал да се реализира като първокласен майстор на дистопията.
      Защото „Project Dostoevski” е великолепна дистопия, съпоставима с „12 маймуни” на Тери Гилиъм , „Майстора и Маргарита” на Булгаков и „Чапаев и пустота” на Пелевин.
      В псевдолежерен, а всъщност изпълнен с дълбок вътрешен драматизъм стил, Парушев ни представя леко, непринудено, увлекателно своят най-значим роман.
      Той е едновременно страшна и романтична приказка за странстванията на главния герой – безработният банков служител Алексей К. из порталите на времето, докато накрая открие голямата си любов в лицето на Настася Фьодоровна, гротескна антиутопия за парадоксите на днешния, а и на вчерашния ни ден, суров и горчив размисъл за абсурдите на корпоративния капитализъм и същевременно иронично разследване на поредния медиен кух мегапроект, свързан с издаването на втория том на „Братя Карамазови”, уж написан от Достоевски през 1886 г. и появил се в столицата ни Света София (футуристичен микс между Истанбул, Ню Йорк и София) през 2008 г.
      И защо втори том на „Братя Карамазови”?!
      А защо не, след като четохме края на „Евгений Онегин”, дописаните два тома на „Отнесени от вихъра” и тайните евангелиета, които не са всключени в Библията.
      В добре гарнирания и обмислен коктейл е възможно японският професор Накасото Мицушима да се окаже най-добрият спец по Достоевски, тайният агент на царската охранка Тимофеев да се превъплъти като откривателя на ръкописа, като самия Достоевски и като шеф на директорския борд на гиганта „Енергопрогрес”.
      В този аспект не се учудваме от появата на Ставрогин като царски агент, нито от благото присъствие на самия Достоевски, приемащ за напълно нормално да бъде посещаван от гости от други измерения, като Алексей К., двойник на неговия Альоша Карамазов и алтер его на самия Парушев, нито пък от чудодейното спасяване на Алексей К. от дъното на Балтийско море на борда на кораба „Deux ex machina”...
      В „Project Dostoevski” има страхотно чувство и о, чудо – логически обоснован сюжет.
      Има емоции, необикновено, хипнотично настроение, все едно гледаш риалити шоу на плазмен екран, има интересни и готини персонажи, прекрасно пресъздадени лафове от тарикатския жаргон на софийската бохема и ъндръграунд, има тъга и печал, добре разказана история и неочакван, че дори и старомоден финал.
      Откъдето и да я погледнеш яка книга. Написана и доставяща удоволствие.
      Това е роман, който разбива традиционните ни представи за литературата.
      В „Project Dostoevski” звучи пулса и езика на днешното юпи-поколение.
      То се вълнува от правене на пари, преживяване на силни емоции, от сбирки с екстазни сблъсъци, от неясни и трудно уловими духовни щения.
      То е обременено от разкъсаните междуличностни отношения, отровено е от реклами, стратегии и кампании, вярва само в прагматичния си усет, въпреки че носи и щипка романтика в съзнанието си и именно затова е готово и да рискува понякога за обречени каузи.
      Което пък означава, че не е съмсем загубено и смачкано от тежестта на виртуалния бизнес.
      А Радослав Парушев определено се очертава да е сред най-добрите анализатори и хроникьори на това юпи – сайбър поколение.
      Може би е нашият нов Брет Ийстън Елис?
      Искрено му пожелавам да продължи напред и нагоре своето развитие.
      Посоката, очертана от „Project Dostoevski” е правилна и ползотворна.

 

 

 

 

 

 

---

 


Радослав Парушев. Project Dostoevski. Изд. „Сиела“. София, 2009

 

 

Електронна публикация на 26. юли 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]