Борислав Гърдев

литературна и филмова критика

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

Отиде си Илиян Симеонов

 

Борислав Гърдев

 

 

      На 14 март вечерта, на премиерата на новия български игрален филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, директорът на София Филм Фест Стефан Китанов съобщи, че е починал режисьорът Илиян Симеонов. Има нещо много символично във факта, че тази вест дойде точно преди премиерата на този филм. Сигурни сме, че още на следващото издание на фестивала, ще бъдат пуснати отново всички филми на Илиян Симеонов. (Бел. ред.)

 

 

      На 14 март, едва на 45 години, в Александровската болница издъхна Илиян Симеонов.
      Роденият през 1963 г. творец остава в аналите на българското кино като негов много талантлив представител.
      Личното ми мнение е, че той е най-добрият постановчик на своето поколение.
      Илиян Симеонов завършва художествена гимназия, а през 1992 г. и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
      Съвместно с Емил Тонев и Пламен Масларов се залавят да заснемат игралния филм „Граница” по едноименния роман на Емил Тонев. Въпреки скандалите и различията с продуцентите Илиян Симеонов довежда начинанието си до успешен край. През 1994 г. на Варненския кинофестивал творбата получава наградата за дебют. Днес „Граница” е признат за най-добрия роден игрален филм, създаден през 90-те години на миналия век. Вече класика и покрит с легендарна патина, той и сега въздейства с картината на човешката деградация в българската социалистическа казарма, чийто емблематични образи претвориха с неподражаем блясък Наум Шопов - капитана и Петър Попйорданов - Попа. Към този филм имам особени сантиментални спомени. Гледах го в полуотоплен киносалон на 8 март 1994 г., а в добавка трябваше да участвам в радиодебат с кадрови военен, приел „Граница” за пасквил и подигравка с пагона. Сам си знам как съм се потил в радиостудиото и с какви прийоми противодействах на яростните му нападки... Вместо да получи веднага възможност да снима след такъв безспорен хит, Симеонов се задоволява със създаването на документалния филм „Имам една идея”(1996), изчаква търпеливо да мине финансовата криза през 1996-1997 г. и само две години след това ни впечатлява със следващата си проникновена екранизация по Емил Тонев „Сомбреро блус” отново с Петър Попйорданов в главната роля - една история за цигани, музика, любов, толерантност и още нещо.
      Днес се зачетох във форумите за зрителската оценка за „Сомбреро блус”. Всички са категорични - много тежък, жесток и прекрасно направен филм.
      През 2001 г. Илиян Симеонов се представя с великолепния полицейски трилър „Ярост” с Деян Донков и Ирини Жамбонис в главните роли.
      5 години му отнема заснемането на „Пазачът на мъртвите” с премиера през 2006 г. С него той експонира собствената си представа за балкански и по точно български магически реализъм, чийто най-ярък представител е безспорно Малкия на Владко Симеонов.
      Наситен с много тъга, изящен лиризъм и автобиографични нотки, без да иска „Пазачът на мъртвите” си остава искреното и лично завещание на Илиян Симеонов, за което съвсем заслужено СБФД го удостои с наградата за най-добра постановка за 2006-2007 г. на церемония на 28 февруари т.г.
      Личеше си , че започва нов период в развитието си, че визията на майстора на камерата Димитър Гочев добива все по-стойностна и магическа сила, която вероятно щеше да се развихри в следващия му проект - екранизацията на Йовковия шедьовър „Индже”.
      Илиян Симеонов повтаряше, че киното е занаят и ако не го практивуш, ще го забравиш. Ако и да смяташе, че сме похабени, покварени и обръгнали, той вярваше в Доброто.
      Филмите му бяха сурови и мъчително тежки, но си остават свидетелство на времето, в което живяхме и което все още наричаме преход.
      Със смъртта му българското кино губи един от най-добрите си и опитни професионалисти, обрекли се да му служат до последния си ден с пословичен фанатизъм, който вече изчезва от нашите земи.
      Поклон пред светлата му памет!

 

 

 

Електронна публикация на 16. март 2008 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]