Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | кино | страницата на автора

 

Синглите на Богдан Русев

 

Борислав Гърдев

 

 

      За Богдан Русев дойде сезонът на равносметката, вследствие на което реши да ни изненада със сборник избрани свои разкази, писани между 1999 и 2009 г. Той е озаглавен малко неочаквано „The Singles Collection: 1999-2009”, но е всъщност селекция на най – доброто, създадено от него в рамките на едно десетилетие. По думите му това са „къси парчета”, но всъщност са кривата и кардиограмата на творческите му вълнения , с които ни е радвал в сб. „Елекрочарка”(2001), „Приказки от Белегаст”(2004) и „Вълшебна нощ”(2005).
      Следя развитието на Русев от времето, когато беше перо и главен редактор на „Егоист”. Не крия, че първоначално приемах разказите му за екстравагантни достижения на лайфстайл автор и трябваше да мине време , докато открия ключа и проникна в творческия му свят.
      Спомних си , че е писал под псевдонимите Робърт Блонд и Диймънд Райт книги-игри – 32 на брой, че е добър преводач на Толкин, Джон Гришам, Чарлз Буковски, Уйлям Бъроуз, Робърт Паркър, Тим Робинс. И си дадох сметка, че за адекватното възприемане на творчеството му са необходими подходящи сетива. Богдан Русев е сериозен и талантлив творец.
      Той има потенциала и амбицията да се реализира като значим писател. Доказа го с двата си великолепни романа „Ела при мен”(2007) и „Къщата” (2008), като с нетъпрение очаквам и „Безкраен път”(2010), определен от него небрежно като детска фантастика, докато по мое скромно мнение – поне от откъсите, които съм чел - ще става дума за дързък опит, напомнящ „Изкуствен интелект” (2001) на Спилбърг.
      Колекцията на „CIELA” е добър повод за мониторинг при развитието му като разказвач. Ясно е, че като английски възпитаник не е изучавал в детайли родната литературна класика. А за него това не е и необходимо. Той обаче познава много добре англоезичната литература – при това както нейните класически образци, така и водещите автори на бестселъри. Следи отдавна и изкъсо процесите в киното, като седмото изкуство определено му влияе на дискурса, правейки го по-образен, зрелищен и атрактивен.
      Разказите му са продукт на едно неповторимо и незабравимо време – 90-те години на миналия век, краевековието ни. Точно тези разломни и разделни години го формираха като гражданин и творец и повлияха на развитието на разказваческото му майсторство. Богдан Русев естествено и неусетно премина през сайбър – психеделик – трилъра – „Мемоцид” и „Елекрочакра” и слънчевото фентъзи – „Лара Фей и крадецът на скъпоценности” и „Драконови мерки”, за да акостира в късия драматургичен опус „Кайсия с часовников механизъм” и стигне до проникновените психоекскурси в „Нарко оп” и „Изгубената Антарктида” и болезнено – разголващия реализъм на „На дъното” и „Ode to my family”.
      В основата на Богдан-Русевите разкази е или нещо съкровено и лично преживяно, или импулс от литературна и филмова класика, която той непременно иска да абсорбира и превърне в свой качествен щемпъл.
      Харесва ми културата на изказа му, умението ненатрапчиво да води повествованието, да не го претрупва излишно, да вмъква оригинални образи и сравнения – „Винаги някой някъде реже нещо с флекс”, дръзко да експериментира с родния правопис, пишейки или без главни букви – „Запленен от момичетата в цвят”, или като създаде цял разказ от едно изречение – „На дъното”. Но това съвсем не означава, че Русев не подхожда сериозно към труда си. Той държи сметка за читателския интерес, стреми се да бъде винаги занимателен, модерен и актуален. Но не и досаден, скучен или банален. Оказва се, че е еднакво добър и като приказник, и като създател на конвенционални текстове.
      Във всеки негов разказ пулсира духа на 90-те, изпълнени със секс, дрога, интензивен клубен живот, номадство по Черноморието , свобода и мечта за възход и просвещенски патос, с които всички бяхме заразени преди две десетилетия. Уважавам и желанието му за преоценка, наложило това издание. Защото след като е видял постигнатото ще му е по-лесно да продължи напред. Първо с предстоящия фантастичен роман, а след това, надявам се, и с разказите.
      Смятам, че той не е казал последната си дума в късите форми и вярвам, че и в бъдеще ще оставаме насаме, поглъщайки в захлас неговите необичайни, но винаги интересни и оригинални разкази.

 

 

 

 

 

 

---

 


Богдан Русев. The Singles Collection: 1999-2009. Изд. „CIELA“. София, 2010, отг. редактор: Красимир Гетов

 

 

Електронна публикация на 13. февруари 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]