Борислав Гърдев

рецензии

Литературен клуб | кино | страницата на автора

 

Джони отива на война

 

Борислав Гърдев

 

 

      Джон Траволта като детектив Елмер Робинсън- могъщ, свиреп, пълен и адски амбициозен води безкомпромисна война със серийните убийци Рей Фернандес и Марта Бек в една от най-приятните изненади на сезона - "Самотни сърца"(2006).
      Направен по кървавите следи на автентичните събития и следвайки колизиите от криминалните вестникарски хроники, филмът на Тод Робинсън е стилен, но и сурово-правдив трилър за фобиите и страховите комплекси на Америка от 1949-1951 г., която още не се е простила със своята Рузвелтова наивност, Америка на самотните и лишени от любов жени, станали лесна плячка на хитър, природно красив и изобретателен изрод, носещ името Рей Фернандес.
      "Самотни сърца" стилистично и концептуално напомня "Черната далия" на Брайън де Палма, но го превъзхожда със своя суров реализъм и житейска бруталност, водещи към корените на американския черен роман и неговите най-талантливи пера Хамът и Чандлър.
      Тод Робинсън залага на достоверната и действена интрига, без да забравя мотивировката в поведението на своите основни персонажи.
      За него напрегнатото действие е еднакво важно заедно с правдиво поднесените екранни персонажи, а екшънът върви ръка за ръка с ефективния диалог, прецизният монтаж и балансирано пласираните силни актьорски изяви.
      Сценарист-режисьорът, подпомогнат от оператора Питър Леви, отделя необходимото внимание за достоверното пресъздаване на епохата от края на 40-те и началото на 50-те години, без да робува на излишната маниакалност на един Данте Ферети от "Черната далия".
      В тази насока са ценни и находките на композитора Майкъл Дана, но усилията на основните създатели на филма не са самоцелни, а са подчинени на водещия постановъчен замисъл - създаване на силен и въздействен трилър, разказващ с уважение, но и безхитростно за амбицията на смели и корави ченгета да пратят на електрическия стол двама жестоки и изобретателни убийци, потресли с действията си САЩ преди близо 60 години.
      Робинсън се е постарал и като сюжет, и като герои спектакълът му да е на ниво.
      Той умишлено обрамчва сюжета с финалната сцена на екзекуцията на убийците, сваляйки мистериозното було от интригата и насочва основното си внимание към разкриване механизма на жестоките убийства, към движещите мотиви на престъпниците и жертвите и към успешните действия на ченгетата, успели да обезвредят Фернандес и Бек.
      "Самотни сърца" е всъщност една документална криминално-полицейска хроника с предизвестен финал, която въпреки липсата си на изненади ни държи в напрежение и успява да ни спечели за каузата си със своите ординерни, но все пак безотказно действащи послания.
      А те както винаги се въртят около размислите за престъплението и наказанаието и извечната борба на Доброто със Злото.
      За успешната реализация на филма си Тод Робинсън разчита на много силен актьорски екип.В него и второстепенните - Ида-Елен Траволта, Делфин Даунинг - Дагмар Доминчик или Рене Фоди - Лора Дърн, а и водещите роли са на завидна висота.
      Като Чарлс Хилдебрант Джеймс Гандолфини създава силен и внушителен персонаж, напомнящ мафиота Сопрано от култовия сериал "Семейство Сопрано".
      Магнетична сплав свързва изявите на Селма Хайек и Джарет Лито като убийците Рей Фернандес и Марта Бек, като прави впечатление водещата функция, която е успяла да прокара в сюжета красивата и напориста мексиканска фурия.
      Над всички господства с императорски блясък Джон Траволта като Елмер Робинсън.
      Ако и да е очевадно напълнял, той буквално изпълва екрана със своето експлозивно излъчване, грабва вниманието ни още от първата си поява и остава господар на шоуто до финалните му надписи.
      Без да изпадам в излишни емоции ще отбележа, че като детектв Робинсън Джон Траволта прави най-силната и значима роля в кариерата си от последните 8 години, като лично аз я съпоставям с образа на шавливия американски президент, с който той ни смая в "Първични цветове" през 1998 година.
      Това е солиден аргумент за поредния възход в криволичещата кариера на Траволта, който вече три десетилетия е любимец на публиката и от когото и в бъдеще ще очакваме знакови и разтърсващи изяви.
      Вероятно отново в някой кървав полицейски трилър, в който Джони (Траволта) отново ще чисти страната си от престъпни и арогантни типове.

 

 

 

Електронна публикация на 16. декември 2006 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]