Биляна Курташева

литературна критика

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на авторката

 

 

ПЕРИПЕТИИТЕ НА ПРЕВОДА

 

Биляна Курташева

 

 

Корица на кн. 22 на списание ``Следва``

      Някъде през 90-те един новоизпечен бизнесмен с борчески вид поръчал да се преведат материали на фирмата му. Когато преводачката отворила дума за срока на работата, той отсякъл: „Ама какъв срок, просто сядаш и преписваш на английски.”
      Уви, привидната лекота на превода е всъщност непосилна лекота. 90-те отминаха, а след тях и второ десетилетие Преход, и едно от нещата, които, щем – не щем, осъзнахме междувременно, беше именно тази непосилна лекота и съпътстващото я вечно (недо)разбиране с Другия. Хем след годините на тоталитарна изолация някак успяваме да се впишем в Европа, хем ни преследва усещането за една несводимост на българското с европейското. Хем българска литература се превежда навън, хем е все някак незабелязана. Покрай 20-годишнината от 1989 г. съвсем закономерно различни издания и инциативи повдигнаха въпроса не само за това как превеждаме, но и как (какво, колко) ни превеждат и четат в чужбина.
      В този контекст не е случайно, че брой 22 на „Следва” е посветен на превода, или по-точно на „(не)преводимостта” - началната ни и най-пространна рубрика. Различните автори – известни преводачи и изследователи – мислят превода както в непосредствения, тесен смисъл на думата (от един език на друг), така и в по-широкия (между различни изкуства, културни кодове, мисловни системи и пр.) Впрочем, обратно на наивната представа на онзи бизнесмен, трябва да подчертаем, че преводът никога не е „в тесен смисъл”, залозите му са много по-едри. Както отбелязва Умберто Еко, „преводът винаги е преход, не между два езика, а между две култури – или две енциклопедии. Преводъчат трябва да се събразява с правила, които са не строго лингвистични, а в един по-широк смисъл, културни.”
      И така, настоящият брой се открива с един в много отношения програмен текст на Мари Врина, най-голямата и последователна преводачка и интерпретаторка на съвременна българска литература на френски. В центъра му е въпросът за проблематичните права на преводача - доколко му е позволено да рискува границите, нормите, наложилите се понятия за литературност в родната му среда, за да предаде особеностите на един чужд авторов глас. Защо и как на авторите им е позволено да провокират, да бъдат експериментатори (на родния си език), а от преводите се очаква да се вписват в наложено русло, за да „не им личи”, че са преводи. До опита на Мари Врина с превода от български застава този на Иглика Василева с превода на български на едни от най-тежките текстове на английския модернизъм. Как работата й над романа „Одисей” на Джеймс Джойс наваксва локални литературни липси, как разпъва, издига, пренарежда българския език, без да се разочарова от него, научаваме от нейния темпераментен текст. Италианският професор българист Джузепе Дел Агата проследява систематично и увлекателно рецепцията на българска литература в Италия от началото на ХХ век до днес през историите на преводачи, книги, издатели, без да спестява някои неудобни политически обстоятелстава на българо-италианските отношения, особено процъфтяването им в годините на възход на фашизма. Студията му е специално преведена за броя от Нева Мичева. Пак тя - преводачка от италиански и испански и остър културен наблюдател, прави безпощаден анализ на почти пълното отсъствие на преводи на българска литература в Испания през последните 20 години.
      Камелия Николова, професор по театрознание, демонстрира връзката между превода и сцената, как именно „вносната” драматургия формира идеите за театралност у нас до Първата световна война. Апориите на новия, „постдраматичен театър”, залагащ максимално на текста, на гласа за сметка на сценичното действие, представя Ангелина Георгиева по повод преводите й на актуалните немски драматурзи Шимелпфениг и Рихтер. Обречеността на „диалекта” на провинцията пред „правоговора” на големия град е трагически разказана в есе на унгарския писател Янош Хай (превод: Николай Бойков).
      Темата за превода в „Следва” 22 не се изчерпва само със специално посветената й мега-рубрика, а пронизва целия брой. В рубриката „Интерпретации” Албена Хранова предлага един радикален прочит на късния Стоян Заимов и неговия идиосинкразен, граничещ с патология „визуален обрат” по отношение на националната памет и Април 1878. Ангел Ангелов чете Едуард Саид и неговия „ориентализъм” през непроследяваните му досега връзки с теоретичното наследство на Ерих Ауербах. Върху словесните превъплъщения на музиката в прозата на Емилия Дворянова разсъждава Нева Кръстева, органистка и професор музиковед. А Морис Фадел отмества още по-драстично темата за превода по посока на проблематичните граници между света на животното и този на човека у Емилиян Станев. По пътя на руското road movie Геновева Димитрова показва как е възможен превод/пренос на цял филмов жанр от един културен контекст в друг (рубриката „В кадър”).
      И още: Берлинале’ 2010 в един колкото ексклузивен, толкова и песимистичен обзор на Вера Траянова (Берлин), специално за „Следва”; фоторазказ за Египет, но не този на фараоните, а на коптските християни – от Владимир Димитров; анкетата „Къде бяхте на 10 ноември 1989?” на студента Ивайло Р. Петров в „Следите”.
      Рубриката „Архив” е изцяло посветена на Иван Богданов. Мащабният литературовед, енциклопедист, библиограф, роден точно преди 100 години – в знаменателната за българската литература 1910 г. – е представен от Михаил Неделчев и Надежда Александрова. Публикуваме неизлизали досега писма от Владимир Василев, Тодор Боров, Христо Радевски, Йордан Вълчев и др. до Иван Богданов, съхранени в неговия архив.

 

 

 

---

 

 

   Пълно съдържание на новата книжка на сп. „Следва“:

 

 

   (Не)Преводимостта
   Мари Врина-Николов. Да превеждаме устността, т.е. да превеждаме литературността в литературния текст
   Иглика Василева. Българският превод на Джойсовия „Одисей”: по шевовете на езика
   Джузепе Дел’Агата. Исторически бележки относно приема и разпространението на българската литература в Италия
   Нева Мичева. Спорадично, хаотично, маргинално. Българската литература в превод на испански (1989-2009)
   Камелия Николова. Преводната драма и представите за театралност в България до Първата световна война
   Ангелина Георгиева. Фрагменти на преводаческия дискурс (Бележки върху превода на съвременна немска драматургия)
   Янош Хай. Асимилантът

 

 

   Интерпретации
   Албена Хранова. „Визуалният обрат” на Стоян Заимов
   Ангел Ангелов. Едуард Саид: критическата привързаност към Ерих Ауербах
   Нева Кръстева. „Концерт за изречение”: словесните превъплъщения на музиката (съвместна публикация с електронното издание „Литературен клуб”)
   Морис Фадел. „Анималистиката” на Емилиян Станев: отвъд смъртта на една птица

 

 

   В кадър
   Геновева Димитрова. Road movie по руски
   Вера Траянова. Берлинале’2010: през кръговете на ада

 

 

   Авансцена
   Надежда Александрова. Новооткритият театър на НБУ

 

 

   Визии
   Васил Макаринов. Виктор Браунер, сюрреализмът и алхимията

 

 

   Следите
   Ивайло Р. Петров. Къде бяхте на 10 ноември 1989?

 

 

   Европудинг
   Владимир Димитров. В Египет на коптските християни
   Радослав Механджийски. „Свят без стени” – берлински форум за млади лидери

 

 

   Конкурс
   Александър Христов. Кал (Коледен разказ)

 

 

   Архив
   Михаил Неделчев. Иван Богданов и неговото осмисляне на тринадесетте века българска литература
   Писма от архива на Иван Богданов, представени от Надежда Александрова
   Надежда Александрова. Иван Богданов за Стоян Михайловски

 

 

   Фотографии
   „НБУ отвътре” – проект на Лабораторията по фотография (2009-2010)

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. май 2010 г.
Публикация в сп. „Следва“, кн. 22, 2010 г.
© 1998-2024 г. Електронно издание „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]