Денис Коробко

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | съдържание на книгата | страницата на автора

 

 

Глава 4. Дигиталната литература. Литература в Мрежата и Мрежова литература

 

“Мислех за огъня, но се страхувах,
че изгарянето на една безкрайна книга
ще бъде също безкрайно и земята ще
изчезне в дим.”

Хорхе Луис Борхес

 

        На корицата на излязлата през 2002 г. книга на Роберто Шимановски “Интерфикции. За четенето и писането в Интернет” има следния анонс: “В тази книга става дума за “Литература”, която се създава посредством мрежата на дигиталния код, която е интерактивна и интермедиална, която се инсценира, благодарение на скрит зад екрана на компютъра команден ред и в резултат на това не може да бъде напечатана...”(Simanovski 2002)
        С развитието на технологиите се появяват и нови медии, сред които Интернет засега е най-успешният проект. Новите медии променят структурата на пораждане и рецепция на текста. Мрежата е типичен образец за тази промяна. Благодарение на факта, че в основата си тя е глобален хипертекст или по-точно съвкупност от текстови фрагменти, свързани посредством хипервръзки, Мрежата дава възможност за развитието на нови форми на комуникация: чатове, форуми, електронни пощи, с вътрешни кодекси на поведение – начини на писане и изписване, условия за обмен на информация и др. Новите технологии предоставят и разностранни възможности за естетически манипулации, като започнем от явлението “cut-paste” и завършим с визуалния аспект на текста. Някои теоретици (а очевидно и практици, защото мрежовото поведение просто налага тази комбинация) говорят за “чата като драма”, за “читателя като DJ”, други, апокалиптично цитирайки Барт и Фуко, изписват десетки страници за “кризата на понятието автор” и “заплахата от интернет-публикуването и графоманията”. Съвсем закономерно Мрежата формира собствена естетическа парадигма, която най-често бива определяна като “нетАрт”.
        Текстовете, за които обикновено се използват понятия като “Нетлитература”, “Електронна литература”, “Ергодична литература”, “Кибертекст” или “Хипертекст”, отчасти се припокриват, но в основата си коренно се отличават. Често тези хибриди стоят далеч от традиционното разбиране за текст, а не рядко те изобщо не са текстове и се наричат така само условно. Основните разлики между тях са в медиалността, структура и най-вече в интерактивността им. Въпреки различията обаче, тези текстове имат една обща особеност – дигиталния формат, което ни дава основание да наричаме съвкупността от такива текстове “дигитална литература”. Понятието “дигитална литература” има за цел да обедини и да структурира хаоса на произволното назоваване.
        Медиумът, който се използва за писането на този вид литература, се отличава от другите с това, че не изисква използването на точно определени изразни средства, както е при книгата, която е принудена да борави само с текст (и понякога с илюстрации) или при радиото, което използва само звук. Изразните средства ограничават радиото и книгите и по тази причина те запазват границите помежду си. Друг е случаят с киното, за чийто хибриден характер вече стана дума във Втора глава. Всеки компютър използва електричество, за да работи и цялата информация, която съхранява, обработва или генерира минава през бинарния код – нули и единици, отсъствие и присъствие. Когато информацията веднъж е преминала етапа на кодиране, всички изразни средства – картина, текст, звук и т.н. могат да бъдат комбинирани по произволен начин и да създават естетически ефект. В дисертационния си труд “Литературата в Интернет. Теория и практика на една кооперативна естетика” Кристиане Хайбах гледа на компютъра като на “един вид метамедиум, който итегрира в себе си други медии и прави възможно съвместното им съществуване.(...) Единствено след включването му в мрежа компютърът се превръща в медиум par exellence.(...) Текстът става подвижен, с елементи на други семиотични системи, а комуникацията в Мрежата води до появата на кооперативни литературни проекти, които се отличават с отвореността си и превръщат трансформацията в основна форма на екзистенция”. (Heibach 2000)
        Двата основни вида “дигитална литература” са “литература в мрежата” и “мрежова литература”. Под “литература в мрежата” разбираме линеарно структурирани текстове, които са написани в дигитален формат, но в основата си са мислени да съществуват на книжен носител, битуват в мрежата (но не само в мрежата) и използват най-вече дистрибутивните й възможности. Същото важи и за вече съществувалата в книжен вариант литература, която е специално обработена, качена на дигитален носител (CD-ROM) или директно изхвърлена в мрежата. Такива са онези натрупвания на дигитализирани текстове като литературните портали и електронните библиотеки, които във функцията си много често се припокриват, защото правят достъпни не само самите произведения на “псевдодигиталната литература”(Шимановски), но и генерират метатекстове, свързани с тях или дигитализират вече съществуващи такива. Наблюдава се постоянен обмен на информация от книжен към дигитален носител и обратното.
        Към “мрежовата литература” би следвало да отнесем всички текстове с нелинеарна структура. Тези “хипертекстове” или когато става дума за литература често наричани “хиперфикции”, благодарение на мултилинеарната си структура дават възможност на читателя също да участва в подреждането на отделните текстови фрагменти. По този начин правят всеки един прочит уникален, а пораждането на текста става в процеса на рецепция. Независимо от съществуването на прототипи на този вид литература в книжен вариант, каквито са някои произведения на М. Павич, Х. Кортасар, И. Калвино и др, те се превръщат в структурен модел на писането едва в епохата на дигиталното им съществуване. “Мрежовата литература” par exellence е хибрид между разнородни елементи като картина, звук, видео и текст, снабдени със съответни навигационни стратегии, носещи естетическата власт на автора и ограничаващи относителната безкрайност на текста.
        Дигиталните технологии правят възможно свързването на две утопични концепции: от една страна, това е традицията на авангарда, изискваща обновяване на изкуството, а от друга постмодерната идея за нейерархизиран, общодостъпен и подвижен “ред на нещата”. Хипертекстуалните и хипермедиалните естетически практики до голяма степен отговарят на постмодерното понятие за комуникация: фрагментарен текст, който може да бъде ризоматично комбиниран и донаписван, съединяващ различни медийни и семиотични системи и общодостъпен на техническо ниво. Интерактивността и колаборативността на този текст поставят под въпрос традиционното разбиране за автор, дотолкова доколкото той предоставя на реципиента свободата да структурира реда на дискурса или да се остави да бъде объркан от хаоса на фрагментарността.
        Според Р. Шимановски (есето посветено на мрежовия литературен конкурс в немскоезичния спектър на мрежата „Literatur.digital”) електронната литература има следните особености: интерактивност (Interaktivitat), интермедиалност (Intermedialitat) и инсцениране (Inszenierung). Под интерактивност се разбира онази определяща роля, която играе реципиентът в структурирането на произведението, като тук съществуват два варианта: 1. Програмирана интерактивност – връзката „човек-Software” и 2. Интерактивност в мрежата – връзката „човек-човек via Software”. (Simanowski, 2002)
        Интерактивността най-ярко се проявява в проектите за групово писане като “Буриме” [www.burime.h10.ru] и “Сонетник” на Дм. Манин [http://emergency.kulichki.net/stolitsa/entsikl/sonetnik.html], проектите на Р. Лейбов “Роман” [http://lepo.it.da.ut.ee/~roman_l/hyperfiction/] и „Сад разходящихся Хокку” (съвместно с Дм. Манин) http://www.litera.ru/slova/hokku/ или проектът “Окно” на Е. Платонова, върху който ще се спрем по-подробно.
        Страницата има няколко инсталации, една от които е наречена “Виртуальная душа”, което спонтанно ни връща към Борхес и идеята за текста като лабиринт с малката разлика, че поради своята не-до-вършеност лабиринтът е краен. Другото, което привлича вниманието е призивът “ЗАГЛЯНИ В МОЕ ОКНО!”. Той асоциативно отвежда към идеята за воайорската нагласа на писателя в романа на А. Моравиа “Воайорът”, но този път ролята на воайора е предоставена на реципиента и съвсем закономерно кликването с мишката му позволява включването в до-писването на произведение, прочит на „Лабиринт души” [www.okno.km.ru])
        „Интермедиалността е единството (Allianz) на традиционните медии: Текст – тон – картина.” (Simanowski, 2002) Тя е интеграцията на няколко естетически концепции в единен медиален контекст, смесването на дискурсите.
        „Инсценирането е в първо значение т.е. интерпретация в смисъла на Performance.”(Simanowski, 2002) Така при всеки прочит визуалната фантазия е не само участваща в играта, но е и носител на конституираща функция.
        Инсценирането е използването на възможностите на интерфейса за постигане на естетически ефект. Интерфейсът прави възможна рецепцията на произведенията на дигиталната литература, без него този вид литература би бил достъпен само за програмиста.
        Произведенията на тъй наречената литература в мрежата използват възможностите на интерфейса дотолкова доколкото дигиталният формат ги задължава – т.е използват го като даденост. За образците на мрежовата литература интерфейсът е неделима част от структурата на произведението. Така например една от причините проектът „РОМАН” на Р. Лейбов да загуби актуалността си е в това, че той не използва кирилизацията като част на интерфейса и по този начин затруднява както пораждането, така и рецепцията си.
        И така, в рамките на дигиталната литература съществуват две разновидности – литература в мрежата и мрежова литература. Поради динамичния характер на мрежата тези две разновидности все повече ще си взаимодействат. Взаимопроникването би трябвало да даде тласък за развитие както на литературата в мрежата, която поне засега не се е откъснала от ореола на „псевдодигитална литература”, така и на мрежовата литература, продължаваща на дадения етап да битува в периферията на читателското внимание, една от причините за което е нейната относителна несъвършенност от техническа гледна точка – тя не използва пълноценно всички възможности на системата/мрежата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

предишна глава | следваща глава

 

 

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]