Денис Коробко

литературна критика

Литературен клуб - 20 години! | съдържание на книгата | страницата на автора

 

 

УВОД

 

        През последните десет години глобалната мрежа Интернет се утвърди като среда на общуване – лично и делово, като неизчерпаем източник на информация и забавления. Броят на потребителите на тази интерактивна среда постоянно нараства. Ако в началото след въвеждането й Мрежата беше пространство, от което се интересуваше само тесен кръг от специалисти, пряко свързани с компютрите и технологиите, то днес се наблюдава неимоверно разширяване на интернет-аудиторията и присъствие на представители на различни части на обществото и възрастови групи. Нарасналото потребление на Интернет до голяма степен е свързано с факта, че Мрежата започна постепенно да измества традиционните медии – както електронни, така и книжни. В резултат на това изместване голяма част от медиите направиха свои on-line варианти – появиха се електронни вестници, списания, телевизии, радиостанции, книги. Съвсем закономерно това се случи и с изкуствата и литературата – те също се преместиха on-line и започнаха да се подчинява на законите на интерактивната среда, в резултат на което в пространството им настъпиха някои структурни изменения, на които е посветена настоящата работа.
        Изборът на темата „Естетика на дигиталната литература” е предизвикан от факта, че дигиталният формат инициира натрупването на нов естетически опит в сферата на изкуството, което предполага и промяна на подходите, разместване на гледните точки при говоренето за литературата, писането на литература и не на последно място при рецепцията й. Анализът на тези промени е основна цел на настоящето изследване.
        За постигането на тази цел са разгледани естетическите теории на В. Бенямин и Т. Адорно, за да се изясни доколко те са релевантни за интерактивната среда. Обсъдени са някои особености на хибридизацията, настъпваща при смесването на различни естетически ориентирани дискурси – „интермедиалност” (връзките между литературата, киното и музиката). На основата на теорията на Ю. Хабермас за структурните промени в публичността са проследени промените, настъпили в тази сфера при формиране на интернет обществото/обществата, преодоляването на медийния диспозитив (Фуко) и заместването му с компютърния диспозитив. Дефинирани са понятията „литература в мрежата” и „мрежова литература”, като съставни на понятието „дигитална литература” - за теоретична основа е взет труда Р. Шимановски “Интерфикции. За четенето и писането в Интернет”. Представен е процедурният модел за анализ на дигитална литература, предложен от Ф. Бооц в статията му „Читателят” от сборника „p0es1s. Естетика на дигиталната поезия” с ключови понятия „естетика на фрустрацията” и „двоен прочит”. Въз основа на този модел е анализирана електронната хипертекстуална версия на книгата на Ал. Андреев „Жидкое стекло”.
        Първа глава е посветена на историята на компютърно генерираната литература. Представени са някои от най-важните явления в тази сфера – утопията „MEMEX” на Ваневър Буш, немскоезичната стохастична поезия от 60-те години на ХХ в., проекти от края на 80-те – началото на 90-те: проектът на Джефри Шоу и Дирк Грьонефелд „Legible City” и чисто мрежовите проекти – немският “Assоziations-Blaster” и руският „РОМАН”.
        Във Втора глава „За четенето и писането в епохата на дигиталното им съществуване” са представени естетическите теории на В. Бенямин и Т. Адорно. На базата на примери от книжната литература е разгледан проблемът за взаимопроникването на изкуствата, хибридизацията, фрагментарността на текста на „културата на сегашното време” (Генис), с централно понятие „интермедиалност”.
        Понятието „нова публичност” и преодоляването на медийния диспозитив са акцентите в Трета глава. Представена е теорията на Ю. Хабермас за структурните промени на публичноста и на базата на статията на Ж. Дельоз „Що е диспозитив?” е направен опит за формулиране на зараждащия се процес на преодоляване на „медийния диспозитив” и трансформирането му в „компютърен диспозитив”.
        Глава четвърта се концентрира върху проблема за назоваването. Разграничени са понятията „литература в мрежата” и „мрежова литература” като две форми на съществуването на дигиталната литература и са набелязани някои тенденции в развитието и взаимодействието им. Приведени са определения и характеристики на дигиталната литература, предложени от Р. Шимановски.
        Пета глава е в теоретично отношение централна за работата. В нея подробно е изложен предложеният от Ф. Бооц процедурен модел за описване на дигиталната литература, репрезентиращ ставането на нова естетика, наречена „естетика на фрустрацията” и породения от нея „двоен прочит”.
        Въз основа на представения в Пета глава теоретичен материал в Шеста глава се анализира дигиталният вариант на „Жидкое стекло” на Ал. Андреев, като е застъпена темата за естетиката на линка в дигиталната литература и е направен опит да бъдат проследени потенциални асоциативни линии, актуализирани от прочита на паратекстуалните елементи на творбата (мото, посвещение, заглавие линкове), репрезентиращи прочита на „читателя-модел” (Бооц). Приложеният към Работата CD-R съдържа пълната електронна версия на анализираното произведение „Жидкое стекло” от Ал. Андреев.
        Седма глава „Литературни прототипи на дигиталната литература (Игрови практики: между вписмененост и не-до-писаност)” чрез конкретни примери се онагледява факта, че метафоричността на нелинейната фикционалност е преди всичко явление на книжната литература с игрова нагласа, инициираща активността на реципиента, а дигиталното й случване е само форма на съществуване на този вид литература.

 

 

 

следваща глава

 

 

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]