Екатерина Денева

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | Рубрика „Присъствия“ | страницата на авторката

 

           Рубриката се поддържа с конкурс на
           Национален фонд „Култура“

    Национален Фонд ``Култура`` / National Culture Fund

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Кино и литература в добра мяра

     

    Екатерина Денева

     

     

     

             Само преди броени дни - на 7 октомври в кино “Арена Младост”, се състоя дългоочакваната премиера на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” на режисьора Стефан Командарев. Един не непознат филм за българската публика, която вече му отдаде своето признание, връчвайки му голямата си награда през март тази година на „София Филм Фест” и която се наслади на филма и на варненския фестивал за българското игрално кино „Златната роза” при пълна зала. Наградите на публиката обаче не се изчерпват само с българската сцена. Лентата на Стефан Командарев вече получи своето признание и от зрителите на Международния кинофестивал в Цюрих. И тук отново филм и книга извървяват един и същи път. Илия Троянов, авторът на едноименния роман, е отличен с четири награди в Германия, между които са тези на литературния конкурс „Ингеборг Бахман“ и на издателство „Бертелсман“. Явно „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” е гледаем зрителски филм, положен върху успешна, смислена и призната книга. Той е емоционален, емпатичен, разбираем и естетически. Както героите от филма и книгата преодоляват граници, прекосяват Европа и остават самите себе си без да се влияят твърде от мястото, където са, така и лентата, и текстът на романа успяват да намерят своята публика отвъд националните граници, отвъд манталитетните стереотипи, там където само добрия вкус, стил на писане или визия имат значение. Едно е ясно - нито романът на Илия Троянов, нито лентата ще отминат незабелязани. „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (и романа, и филма) е може би един от малкото добри примери как идеята за „български” персонаж се оттласква от националната граница, космополитизира се, без обаче това да пречи както на идентичността и на усещането за свобода на героя. Освен това именно излизането от тясната родна сцена е и причината да не отминем нито лентата, нито книгата тихомълком, а напротив – те да оставят следи, да дадат добър пример как нашето може да бъде видимо, забелязано и не срамно, обратно на повечето ни национални идентификации. Както текстът на Илия Троянов излиза първо на немски, а после на български, в малко тегавия иначе за четене превод на моменти, така и лентата на Стефан Командарев всъщност се завърта като коопродукция между България, Германия, Словения и Унгария. Както романа на Троянов, така и лентата на Командарев са плод на внимателно четене. Книгата е внимателна към детайлите, ясна, пунктуална, стреми се да направи разбираемо всичко, за което говори. Може би, защото вкарва силно модела на различието през персонажите си, които принадлежат към емигрантската общност, текстът на Троянов се стреми да обоснове всичките им действия и вътрешни конфликти, нещо повече - стилът като че ли още преди да бъде заснет вече е поел в себе си погледа, стреми се да визуализира местата, които описва, както и своите персонажи, така че докато четеш, ти вече „виждаш” ситуацията. Тази кинематографичност на повествованието не само предразполага книгата да бъде филмирана, но тя минава и през още един филтър. Текстът на Илия Троянов се разгръща на екрана и през особено внимателното четене на останалите трима сценаристи на филма - Душан Милич (сценарист на филми на Емир Кустурица и режисьор на „Гуча”), Юрий Дачев и самия Стефан Командарев, който открива романа на Троянов през 2000 г. и решава да го превърне във филм. Усилието за внимателно четене безспорно дава резултати – книгата и филмът имат еднаква последователност, сюжет и еднакви акцентни места, които метафоризират и тематизират историята на Александър, главният герой на филма. Такова място е играта на табла, която като че ли обрамчва целия сюжет на филма, както и текста на книгата.
             За финал, но не на последно място – текстът „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, както и филмът по него, са модерни и актуални. Не само поради проблематиката, която обсъждат – човека отвъд националните граници, а и поради самите особености на стила, на практиките на заснемане. Филмът на Стефан Командарев е заснет по един от най-съвременните модели, който заличава границата между продукция и постпродукция – лентата се монтира на място, всеки ден след заснемането на отделните сцени, за да се изчисти на момента всеки пропуск и недомислие в нея. А зад визията й стои един от най-добрите оператори понастоящем (който е окото и на още един нашумял и награждаван български филм „Дзифт” - също плод на съучастието на добра литература и кинематогафски професионализъм) Емил Христов.

     

     

     

     

    ---

     

        Илия Троянов. Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Изд. „Сиела”. София, 2007

     

        Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. България-Германия-Унгария-Словения, 2008, реж. Стефан Командарев, по романа на Илия Троянов. С: Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу и др.

     

     

     

Електронна публикация на 13. октомври 2008 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]