Константин Гълъбов*
Занапред "Изток" ще бъде орган на литературния кръг "Стрелец", в който влизат Д-р К. Гълъбов, Чавдар Мутафов, Ив. х. Христов, Ив. Мирчев, Т. Милев, А. Илиев, Д. Панталеев, Ат. Далчев, Г. Караиванов, Св. Минков и Панчо Михайлов. Но от това не следва, че в "Изток" ще пишат само хората от този кръг. Осигурено е сътрудничеството и на други наши писатели и критици, от които ще бъдат поместени работи още в идните броеве на седмичника ни.
Какви бяха съображенията ни, за да предпочетем издаването на един седмичен лист пред списание? - Обстоятелството, че не само у нас, но и в други страни списанията вече не се четат. А човек пише, за да бъде четен.
Насоките, които ще следва "Изток", са насоки на литературния кръг "Стрелец".
Ние искаме честно и сериозно отнасяне към делото на писателя, проникнати от съзнанието, че ако не се извърши прелом в литературния ни живот под знака на това отнасяне, българският писател ще стане още по-ненужен, отколкото е сега. Тайна ли е, че българският писател не се чете - че и като човек той не се ползва с особено уважение? Това се дължи на нечестното и несериозно отнасяне на литературната критика - на нечестното и несериозно отнасяне на някои писатели помежду им.
Ние ще се опитаме да повием кормилото в друга посока.
През последните години се забелязва едно отпрягане на психиките от кошмара на безплодното визионерство, в което особено стихотворците ни пропиляха толкоз много творчески сили. Настъпва бавно едно опомняне и то намира израз в неоспоримото желание на някои по-млади поети да намерят изгубеното съприкосновение с родната действителност. Ние сме за това творчество. Но нека не се забравя, че то крие опасности, ако в родната действителност дирим само външното, а не съкровените глъбини на българската душа. Родно изкуство не ще рече да пишеш само за хармани, гайди и бъклици.
Кой ще открие българската душа - тъй, както големите руски писатели в миналото откриха руската душа?
Мнозина, особено когато говорят за някой млад писател, се опълчват срещу чуждите влияния, защото ги намират за несъвместими със създаването на едно родно изкуство. Това е погрешен възглед: може да се въстава само срещу известни влияния, но не изобщо срещу влиянията. Цялата немска литература през средновековието и други периоди се намира под силното влияние на френската литература и все пак тя е немска.
Смее ли някой да откаже, че и по-старите ни писатели са се намирали под чужди влияния - че те все пак са българи в своето творчество? - Не, но когато става дума за тях, никому не идва на ум да твърди, че влиянията са несъвместими със създаването на родно изкуство.
Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние.
Подвиг е да помириш родното с чуждото - източното със западното. - Кой ще бъде творецът, който ще извърши този подвиг? Той може би още не е роден. Само желанието да се извърши подвига е на лице.
Разбира се, не може да се завие под остър ъгъл, разбира се трябва време, докато се изравнят двете начала в душата на българския писател: източното и западното. Несправедливо е затова, когато ценим писателя, да се питаме само доколко е успял да помири в творчеството си чуждото с родното.
Когато се образува литературният кръг "Стрелец", някои отбелязаха, че съставът му бил разнороден. Това е вярно. В творчеството на едни взима превес тежнението по родното, у други - тежнението по чуждото, ала всички живеят с копнежа по изравняване на двете начала. Ние искаме да бъдем писателите на новото време: българи и все пак европейци.
Българинът трябва да се европеизира, без да изгуби ценното, което той крие в себе си като народна единица, със свой особен облик. Или унгарецът е престанал да бъде унгарец, след своето европеизиране?
Надали има друг народ в Европа, чието положение да е по-тежко от нашето. То се дължи и на това, че ние не сме звено от веригата, която образуват европейските народи, свързани от една обща култура - западната култура, Фаустовската култура. Другите европейски народи не ни чувстват като свои, ние се намираме в едно незавидно изолирано положение. И все пак срещат се българи, които мислят, че ще преуспеем, ако запазим кожуха и рунтавия калпак. Смешно!
Ние искаме по-голямо приобщаване с културните ценности на запада и подрастващото поколение ще ни подкрепи. Тази наша изповед е пред младежта, на която ние разчитаме главно.
Младежи, подкрепете "Изток"!От литературния кръг
"Стрелец"*Статията е публикувана във в. "Изток", бр. 38, г. II, 1 октомври 1926 г.
Въпреки че при първото си излизане не е подписана,
по-късно Константин Гълъбов признава, че е негова. Това е засвидетелствано
и в показания на негови съвременници.