1. ПОЛЕТО: ЗНАНИЕТО
В ИНФОРМАТИЗИРАНИТЕ ОБЩЕСТВА


          Нашата работна хипотеза е, че знанието променя статута си във времето, когато обществата навлизат в така наречения постиндустриален1, а културите - в така наречения постмодерен период. Този преход започва поне от края на 50-те години, който бележи за Европа и края на нейното възстановяване. Той е протичал по-бързо или по-бавно според различните страни страни и техните отрасли: оттук произтича и общата дисхрония, която не може лесно да се изрази в една цялостна картина2. Някои описания неминуемо ще се губят в догадки. А, както знаем, не е благоразумно да се отпуска прекалено голям кредит на футурологията3
          Затова, вместо да се опитваме да очертаем картина, която все едно ще си остане непълна, по-добре е да тръгнем от някоя характеристика, която непосредствено да определя нашия обект. Научното знание е вид дискурс. Всъщност може да се каже, че от четиридесет години насам така наречените водещи науки опират до езика: фонологията и лингвистичните теории4, проблемите на комуникацията и кибернетиката5, модерните алгебри и информатиката6, компютрите и техните езици7, проблемите за преводимост на езиците и търсенето на съвместимост между езици и машини8, проблемите на запаметяването и банките с данни9, телематиката, разработването на "интелигентни" терминали10 и парадоксологията11: това са само най-ярките примери, като списъкът далеч не е изчерпан.
          Изглежда, че отражението на тези технологични преобразувания върху знанието е значително. То се оказва или ще се окаже засегнато в двете си главни функции: изследователската дейност и разпространяването на знания. Пример за първото, достъпен дори за неспециалиста, ни дава генетиката, която дължи своята теоретична парадигма на кибернетиката. Могат да бъдат приведени и още стотици примери. А във втория случай знаем как чрез нормализирането, умаляването икомерсиализирането на апаратурата днес вече се променят дори операциите по придобиване, класиране, разпределяне и експлоатация на познанията12. С основание може да се смята, че увеличаването на броя на информационните машини се отразява и ще се отразява на движението на познания, както преди това се е отразило развитието на средствата за движение на хората (транспорта), а впоследствие и на звуци и образи (медиите)13.
          При това всеобщо преобразуване се променя и естеството на знанието. То може да премине по нови канали и да стане операционално само ако се изрази в количества информация14. От това може да се направи предвиждането, че всичко в така определеното знание, което не получи подобен израз, ще бъде отхвърлено и че ориентацията на новите изследвания ще бъде подчинена на изискването за сводимост на евентуалните резултати на машинен език. "Производителите" на знание, както и неговите потребители, трябва и ще трябва да притежават средства за превеждането на тези езици на това, което едните се стремят да открият, а другите - да научат. Търсенията на такива машини за превод вече бележат значителен напредък15. Хегемонията на информатиката налага определена логика, а оттам и цяла съвкупност от предписания относно изказванията, възприемани като отнасящи се "до знанието".
          Оттук вече може да се очаква и превръщането на знанието в нещо външно по отношение на "знаещия" поради самата роля на последния в процеса на познанието. Древният принцип, че придобиването на знанието е неотделимо от формирането (Bildung) на духа и дори на личността, все повече и повече губи валидността си. Връзката на доставчици и потребители на знание със самото него все повече ще придобива формата, която стокопроизводителите и потребителите имат с тези стоки, т.е. формата на стойност. Знанието се произвежда и ще се произвежда, за да се продава, като то се консумира и ще се консумира, за да се остойности в едно ново производство: и в двата случая то е предмет на размяна. То престава да бъде цел за самото себе си и губи своята "потребителна стойност"16.
          Знаем, че в последните десетилетия знанието се превърна в основна производителна сила17 и че това доведе до значителна промяна в състава на активните прослойки в най-развитите страни18. Знаем също така, че тъкмо то е основната пречка пред развиващите се страни. В постиндустриалния или постмодерен период науката ще запази, а несъмнено и ще увеличи значението си на ударна мощ сред производителните способности на Държавите-нации. Тъкмо тази ситуация е една от причините, които ни карат да мислим, че различията с развиващите се страни и в бъдеще ще се задълбочават19.
          Този аспект обаче не трябва да ни кара да забравяме за един друг аспект, който се явява негово допъление. Под формата на информационна стока, нужна за производствената мощ, знанието е и ще се превърне в основен, ако не и най-важен залог в световното съперничество за власт. Така както Държавите-нации са воювали, за да завладеят територии, а впоследствие и за да задържат позициите си по експлоатация на суровини и евтина работна ръка, така и в бъдеще те вероятно ще воюват, за да упражняват контрол за индустриални и търговски, така и за военни и политически стратегии20.
          Очертаната тук перспектива обаче не е толкова проста, колкото изглежда. Понеже меркантилизацията на знанието не може да не засегне привилегията, която съвременните Държави-нации са обсебили и продължават да обсебват, относно всичко, свързано с производството и разпространението на познанията. Идеята, че въпросните познания произлизат от този "мозък" или "дух" на обществото, какъвто е държавата, ще се оказва толкова по-отживяла, колкото повече набира сила точно обратният принцип, според който обществото съществува и прогресира само доколкото кръжащите в него съобщения са богати на информация и лесни за декодиране. Така че Държавата ще започне да се явява като фактор на непроницаемост и информационен "шум" от гледна точка на идеологията за "прозрачност", която върви ръка за ръка с комерсиализацията на знанията. Тъкмо под този ъгъл рискува да бъде поставен с нова острота и проблемът за връзките между икономическите и държавните инстанции.
          В предходните десетилетия първите вече поставяха под въпрос стабилността на вторите благодарение на нови форми на оборот на капитали, наречени с родовото име многонационални предприятия. Тези форми поставяха изискването съответните решения по инвестициите да се изплъзват поне отчасти от контрола на Държавите-нации21. С появата на информационната и телематичната технология този въпрос рискува все повече да се усложнява. Да си представим например, че фирма като Ай Би Ем получи права над част от орбиталното поле на Земята и разположи там свои информационни сателити и/или банка с данни. Кой обаче ще има достъп до тях? И кой ще определя каналите или забранените данни? Дали това ще бъде Държавата? Или тя ще бъде просто потребител като другите? Сред така поставените нови правни проблеми изниква въпросът: кой ще знае?
          Преобразуването на естеството на знанието може да има и обратен ефект върху изградените органи на властта, тъй като то ги принуждава да преразгледат юридически и фактически своите отношения с големите предприятия, както и с гражданското общество. Възстановяването на световния пазар, възобновяването на активното икономическо съперничество, изчезването на изключителната хегемония на американския капитализъм, залезът на социалистическата алтернатива, възможното отваряне на китайския пазар за търговията, както и много други фактори, вече подготвиха към края на 70-те години държавите за сериозно преосмисляне на ролята, която те бяха свикнали да играят от 30-те години насам и която се изразяваше в покровителство и направляване, т.е. в планиране на инвестициите22. В този контекст, новите технологии тъкмо поради факта, че предоставят полезните за вземането на решения данни (т.е. средствата за контрол), стават още по-динамични и изложени на пиратство, като засилват необходимостта от тяхното преосмисляне.
          Вместо да бъдат разпространявани по силата на своята "формираща" стойност или политическо значение (административно, дипломатическо, военно), по-скоро изглежда, че знанията ще се пускат в обръщение заедно с парите по обща мрежа и че типичното при тях противопоставяне вече не е знание/незнание, а е както при парите - знания за платежа/знания за инвестирането, т.е. знания, обменени в рамките на всекидневния живот (възстановяване на работната сила и "оцеляването") спрямо кредитите на знания и с оглед оптимизирането на перформациите на някаква програма.
          В такъв случай въпросът за прозрачността възниква редом с този за либерализма. Либерализмът не пречи на това в потока от пари едни да оказват влияние върху вземането на решения, докато други служат само за разплащане. По същия начин можем да си представим и потоците знания от същото естество, минаващи по същите канали, като едни от тях са запазени за "хората, вземащи решения", докато други служат за погасяването на вечната задлъжнялост на всеки по отношение на социалната връзка.
 

Бележки:

1 A. Touraine, La societe postindustrielle, Denoel, 1969; D. Bell, The Coming of Post-Industrial Society, New York, 1973; Ihab Hassan, The Dismemberment of Orppheus: Toward a Post-Modern Literature, New York, Oxford U. P., 1971; M. Benamou & Ch. Caramello ed., Perfomance in Postmodern Culture, Wisconsin, Center for XX ch. Century Studies & Coda Press, 1977; M. Kohler, "Postmodernismus: ein begriffgeschichtlicher Uberblick", Amerikastudien 22, 1 (1977). ^
2 Един литературен и вече класически израз на това се дава от M. Butor, Mobile. Etude pour une representation des Etats-Unis, Gallimard, 1962. ^
3 Jif Fowlesed., Handbook of Futures Research, Westport, Conn., Greenwood Press, 1978. ^
4 N. S. Troubetzkoy, Grundzuge der Phonologie, Prague, T. C. L. P., VII, 1939; фр превод Кантино, Principes de phonologie, Paris, Klincksieck, 1949. ^
5 N. Wiener, Cybernetics and Society. The Human Use of Human Being, Boston, Hougton Mifflin, 1949; фр превод, Cybernetique et societe, Deux Rives, 1949, 10/18, 1960. W. R. Ashby, An Introduction to Cybernetics, London, Chapman and Hall, 1956. ^
6 Виж работите на Йоханес фон Нойман. ^
7 S. Bellert, "La formalisation des systemes cybernetiques", in: Le concept d'information dans la science contemporaine, Minuit, 1965. ^
8 G. Mounin, Les problemes theoriques de la traduction. Gallimard, 1963. Революция при електронноизчислителните машини датира от 1965 г. с новото поколение компютри Ай Би Ем 360М, виж R. Moch, "Le tournant informatique", Documents contributifs, annexe IV, L'informatisation de la societe, La Documentation francaise, 1978. R. M. Ashby, La seconde generation de la micronique; La Recherche 2 (juin 1970), 127 sq. ^
9 C. L. Gaudfernan & A. Taib, "Glossaire", in P. Nora & A. Mirc, L'informatisation de la societe, La Documentation francaise, 1978. Beca, "Les banques de donnees", Nouvelle informatique et nouvelle croissance, annexe I, L'informatisation, ... loc. cit. ^
10 L. Joyeux, "Les applications avancees de l'informatique", Documents contributifs, loc. cit. Домашните терминали (Integrated Video Terminals) ще бъдат пуснати в продажба преди 1984 г., като цената им ще е около 1400 щатски долара според доклада на International Resource Development, The Home Terminal, Conn., I. R. D. Press, 1979. ^
11 P. Watzlawick, J. Helmick-Beavin, D. Jackson, Pragmatics of Human Communication, A Study of International Patters, Pathologies, and Paradoxes, N. Y., Northorn, 1967; фр превод Ж. Мош, Une logique de la communication, Seuil, 1972. ^
12 Ж. М. Трей от групата за анализ и проучване на икономическите и технологичните системи (G.A.P.S.E.T.) заявява: "Не се говори достатъчно за новите възможности на разпространение на паметта, в частност благодарение на полупроводниците и лазерите [...]. Съвсем скоро всеки ще може съвсем евтино да съхранява информацията където си иска, а освен това и да разполага с възможности за самостоятелна обработка" (Le semaine media 16, 15 fevrier 1979). Според една анкета на Националната научна фондация повече от половината ученици в горния курс реално прибягват до услугите на компютъра; а от началото на 80-те години всяко учебно заведение ще притежава компютър (La semaine media 13, 25 janvier 1979). 13 L. Brunel, Des machines et des hommes, Montreal, Quebec Science, 1978. J. L. Missica & D. Wolton, Les resaux pensants, Librairie technique et doc., 1978. J. L. Missica & D. Wolton, Les resaux pensants, Librairie technique et doc., 1978. Видеоконференциите между Квебек и Франция са на път да се превърнат в нещо обичайно: през ноември и декември 1978 г. пряко се проведе четвъртият цикъл от видеоконференциите (чрез сателита Симфония), от една страна, между Квебек и Монреал, а, от друга - между Париж (университета Париж Север и центъра Бобур). La semaine media 5, 30 novembre 1978. Друг пример е електронната журналистика. Трите големи американски мрежи, Ей Би Си, Ен Би Си и Си Би Ес, така добре са умножили своите производствени студиа, че почти всички събития веднага биват обработвани чрез електроника и прехвърляни чрез сателит в Съединените щати. Единствено службите в Москва продължават да работят на лента, която препращат до Франкфурт, за да бъдат излъчени оттам репортажите по сателита. А Лондон се е превърнал в голяма packing point (обработваща точка). La semaine media 20, 15 mars 1979. ^
14 Битът е информационна единица За неговите определения виж Gaudfernan & Taib, "Glossaire", loc. cit. Дискусията е у R. Thom, "Un protee de la semantique: L'information" (1973), in Modeles matematiques de la morphogenese, 10/18, 1974. Прехвърлянето на съобщенията на дигитален код позволява да се елиминират двусмислията: виж Wazlawick et al. op. cit. ^
15 Фирмите Крейг и Лексикън обявиха пускането в продажба на джобни преводачи: четирите модула за различните езици приемат симултанно, като всеки от тях съдържа 1500 думи в паметта. Weidner Communication Systems Inc. създаде една Multilingual Word Processing (многоезикова словесна обработка), която позволява да се увеличи капацитетът на един среден преводач от 600 до 2400 думи в час. Той съдържа тройна памет: двуезичен речник, синонимен речник и граматичен индекс (La semaine media 6, 6 decembre 1978, 5). ^
16 I. Habermas, Erkenntnis und Interesse, Francfort. 1968, фр превод, Connaissance et ineret, Gallimard, 1976. ^
17 "В основата (Grundpfeiler) на производството и богатството [...] ще бъдат интелектът и господството над природата в съществуването на човека като социално тяло", така че "общото социално знание, knowledge, става пряка производителна сила" - пише Маркс в Grundrisse der Kritik der politishen Oekonomie (1857 - 1858), Berlin, Dietz, Verlag, 1953, 594; фр превод, Данжевил, Foundements de l'economie politique, Antropos, 1968, I, 223. Въпреки това Маркс е съгласен, че познанието ще се превърне в сила, но не "под формата на знание, а като непосредствен орган на социалната практика", т.е. във вид на машини: последните са "органи на човешкия мозък, изковани от ръката на човека и от силата на обективираното знание". Виж. P. Mattick, Marx and Keynes, The limit of the Mixed Economy, Boston, Sargent, 1969; фр. превод Брисиане, Marx et Keyne, Les Limites de l'economie mixte, Gallimard, 1972. Дискусията е у J. F. Lyotard, "La place de l'alienation dans le retournement marxiste" (1969), in: Derive a partir de Marx et Freud, 10/18, 1973. ^
18 Съставът на категорията на трудещите се (labor force) в Съединените щати се е изменял, както следва, в период от двадесет години (1950 - 1971):
Работници в предприятията,                   1950          1971
службите и селскостопански
работници -                                                62,5%        51,4%
Свободни професии и технически
кадри -                                                         7,5             14,2
Служещи -                                                   30              34
(Statistical Abstracts, 1971). ^
19 Поради продължителното "формиране" на един висш технически кадър или среден научен работник спрямо времето за добив на суровини или тарнсфер на паричен капитал. В края на 60-те години Матик изчислява процента на инвестициите в слаборазвитите страни между 3 -5 % от общия национален продукт, докато при развитите тези инвестиции достигат 10 - 15 % от националния продукт (op. cit. 287). ^
20 Nora & Minc, L'informatisation de la societe, loc. cit., особено първата част "Предизвикателствата". Y. Stourdze, "Le Etats-Unis et la guerre des communications", Le Monde, 13-15 decembre 1978. През 1979 г. на световния пазар е имало телекомуникационни съоръжения на стойност 30 билиона долара. Очаква се в следващите десет години тяхната стойност да достигне 68 билиона долара (La semaine media 19, 8 mars 1979, 9). ^
21 F. de Combret, "Le redeploiment industriel", Le Monde, avril 1978; H. Lepage, Demain le capitalisme, Paris, 1978; Alain Cotta, La France et l'imperatif mondial, P. U. F., 1978. ^
22 Става въпрос за това "да се намали администрацията" и да се достигне до "държавата минимум". Това е залезът на Welfare State (социално подсигурената държава), съпътстваща "кризата", започнала през 1974 г. ^
 
 

продължение