Мария Стоилова

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | Рубрика „Присъствия“ | страницата на авторката

 

           Рубриката се поддържа с конкурс на
           Национален фонд „Култура“

    Национален Фонд ``Култура`` / National Culture Fund

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Книга за писане и четене

     

    Мария Стоилова

     

    Корица на книгата

             „Кръглата риба” на Момчил Николов е книга за Края. Онзи край, за който предупреждават от край време. За който светът отдавна се презапасява и презастрахова – с духовни и религиозни практики, храни, вещи, оръжия, технологии. С идеята Край той е свикнал. Но за факта Край дали ще е подготвен, защото...
             „Тя идва.” - с хипотези и пророчества, със сведения и тълкувания, разчетени от различни авторитети, на които се разчита. Поставят се въпросите и се търсят отговорите...

     

    Къде е казано, че идва?
             В статия на Ян Бьоме в “National Geographic”.
             В свещените книги.
    Коя е „тя”?
             Тя име няма, но все пак трябва да бъде наричана някак. Затова й било назначено служебно такова – Кръглата риба, наред с някои прякори като Месомелачката, Изрода от дълбините, Унищожителя, Обезселителя.
             Тя е Левиатан, обещан за храна на оцелелите след Края.
    Какво е „тя”?
             Кръглата риба е скифомедуза; Кръглата риба си е риба в истинския смисъл на думата; Кръглата риба е оживяло праисторическо чудовище; Кръглата риба е мутант.
             Тя е чудовище; змей, на който „зъбите му са ужасни. Когато киха, блести светлина и очите му са като клепачите на зората. Из устата му излизат огнени факли. И огнени искри изскачат. Когато става, силните се ужасяват, от страх се смайват...(Книга на Йов, глава 41)”
    Защо идва?
             Защото наближава екологична катастрофа.
             Защото наближава Последната битка – „в оня ден господен с лютия и великия и якия си нож ще накажа Левиатана, бързия змей. Да, Левиатана, змея, който е в морето” (Книга на пророк Исая, 27, 1)
             Рибата е в морето. Слънцето е зашито за небето. Такива са фактите. Разминаванията във версиите не могат да бъдат предотвратени. Защото източниците са различни. Едни ще регистрират Кръглата риба като феномен на Природата, за други тя ще е пратеник на Отвъдното. Неизясненият произход ще доведе до непредвидими последствия. Смутът, тревогата, страхът ще ескалират във фанатизъм, паника и психоза. „Във Филаделфия например шокът ще е толкова силен, че ще доведе хората до неконтролируема лудост. Пощурялата тълпа (...) ще премине като циклон по улиците на града и ще изпочупи това, което може да бъде счупено. (...) В Европа човешките реакции ще се най-драматични. Най-голям ще е броят на самоубийствата. Проявите на времевата депресия ще са най-тежки и в голям брой от случаите необратими. (...) Средната продължителност на живота ще спадне драстично.” Както е казано, така ще стане... Но работата е там, че е казано още преди това да стане. В една тетрадка. От един бивш агент на тайните служби. В една лудница. Именно с пророчеството на Марвин започва историята на Кръглата риба, която повече не се появява като персонаж до края на романа. И това пророчество поставя един въпрос, артикулиран от Воланд в „Майстора и Маргарита”, а именно: „Кой ръководи живота?”. Може би Човекът? Тогава за какво му е, за Бога, да го усложнява излишно с летящи афроамериканци, с неразбираеми сънища с одрани вълчици или с умиращи китайки по улиците. Явно съществуват непредвидими и извън неговата юрисдикция обстоятелства. От кого зависят тогава? Ами зависят от тези, които диктуват от книгата, която вече е написана. От гласовете, които идват от отвъдни небеса или отвъдни пропасти. Тези разкази се преплитат, застъпват и допълват, повличат след себе си други истории, за да сглобят един общ сценарий. А в романа на Момчил Николов има очи, които да го прочетат, уши, които да го изслушат и ръце, които да го запишат. И, разбира се, агент, който да го разследва. Да разпита свидетелите, да събере уликите, да навърже фактите, да направи изводите. Да намери истината.
             Истината може ли да се свери по сведенията на очевидци? Не винаги зависи какво виждат очите, когато интерпретира разумът. Тогава сведенията може да са противоречиви и подвеждащи. Следователно свидетелят трябва да бъде компетентен. Или както се нарича още, благонадежден. Романът обявява за неблагонадеждни обикновените, съвестни, „редовни” граждани. Компетентни са „нередовните” – хора с по-фина настройка на мисълта и сетивата. Аутист, ексцентрична художника, напушена тийнейджърка, емигрантка под въздействието на абсент. Аномалиите разширяват полезрението и Невидимото става Видимо. Така в необичайни разкази на тези свидетели се откриват неоспорими съвпадения. Има улики. Следвайки оказаните в показанията улики, Марвин първо отчита няколко факти и второ преживява няколко инцидента. Фактите казват, че светът е имал гост от Отвъдното, а инцидентите казват, че нищо не е случайно.
             В „Кръглата риба” сглобяването на фактите възпроизвежда ефекта на доминото. Има събитие-начален тласък, верижна реакция от събития и събитие-крайна точка. Зад всеки разказ стои друг разказ, действието прескача от място в място и от време във време. Този привиден безпорядък всъщност внася ред в изясняването на фактите. Има си причина морските крави да мигрират на север; Марвин да катастрофира, както и да попадне в лудница; Марта Санчес да сънува одрана вълчица; Фабиен да подпали човек на улицата; Свен Вет да отиде в Кристъл Ривър; Фреда да започне да рисува; Доктор Дий да напише книга; старозаветният пророк Енох да изчезне безследно; 200 ангела да станат Наблюдатели.
             След като уликите са събрани, а фактите навързани, остава да бъдат направени изводите. И ако се върнем на въпроса за идването на Кръглата риба, те биха изглеждали така:
    Къде е казано, че идва?
             В книгата на Марвин.
    Коя е „тя”?
             Тя е Небесният шивач.
    Какво е „тя”?
             Рожба на падналия ангел Рамиел, която трябва да довърши започнатото: „Да раздели небето от земята. Мрака от светлината. Черното от бялото. Лошото от доброто...”
    Защо идва?
    Защото така е писано...

     

     

    ---

     

       Момчил Николов. Кръглата риба. Изд. „Жанет-45”. Пловдив, 2008

     

     

Електронна публикация на 24. октомври 2008 г.
г1998-2015 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]