Мария Стоилова

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | Рубрика „Присъствия“ | страницата на авторката

 

           Рубриката се поддържа с конкурс на
           Национален фонд „Култура“

    Национален Фонд ``Култура`` / National Culture Fund

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Изгуби се в своето, за да се намериш в чуждото

     

    Мария Стоилова

     

             Аjami, wazungu, firengi, mletecha, ghoras, miya. Това са имена на Другия, назовани на различни езици, събрани от различни светове. Какво значат тези имена?
             Аjami значи неарабин, презриително (арб.); wazungu – бели хора; онези, които се лутат (суахили); firengi – чужденец (хинди); mletecha – варварин, нечист човек, чумав, човек с простосмъртно потекло, т.е европеец (хинди); ghoras – бледоликите (хинди); miya – обрязаните, презрително определение за мюсюлманите (хинди).
             Значат, че съществуват граници. Разлики. Неясности. Значат, че съществуват човеци не-идентични, не-близки, не-приемливи. Други. Те обитават светове от друг порядък. В тях са заложени опасни морални и социални проекти. Но това значи ли, че човек не може да стане един от другите? Отговор дава „Събирачът на светове” на Илия Троянов. Роман в три части, написана от българин сред не-българи, която документира пътуванията на английския пътешественик, антрополог, шпионин, офицер, географ, полиглот и бунтар сър Ричард Франсис Бъртън (1821-1890) до Индия, Мека и Източна Африка. Но това е и книга, която записва различни разкази за справяне с други светове.
             Дистанцията съществува на ниво текст като подход за сглобяване и изказване на историята. Създават я както опосредствеността в предаването на случващото се – видяно през много очи и разказано от различни уста, така и насищането на текста с думи на чужди езици (хинди, санскрит, арабски, персийски, суахили) и понятия от чужди светове.
             Дистанцията поражда ситуирането на своето и дефинирането на чуждото.
             Хората от Запада за хората от Изтока: варвари, диваци, роби.
             Хората от Изтока за хората от Запада: натрапници, неверници, смъртни врагове.
             Европейци за себе си: Ние сме смели, умни, великодушни, цивилизовани.
             Мюсюлмани за европейци: Те не са нито смели, нито умни, нито великодушни, нито цивилизовани – те са подлеци. „ Когато angrezi проявяват особено много набожност, (...) когато се кълнат в разпространението на цивилизацията и безкрайните предимства, с които ние, варварите, сме щели да бъдем обдарени, тогава ние знаем, че angrezi подготвят следващата си кражба.”
             Индийци за европейци: „Човек не може да им бъде приятел”.
             Будисти за мюсюлмани: „Те се обрязват, защото се различават от нас”.
             Европейци за индийци: В Индия „климатът е фатален, чиновниците ограничени, улиците септични, а индийските жени – всичко това, взето заедно”.
             Африканци за европейци: Бледоликите не са пълни със знание – „те дори магията не познават”; когато пътуват из страната, пред тях не пада дъжд – „и те трябва да преброждат сушата”; „те със сигурност не са склонни да се пожертват за нас” – те идват да заграбят страната ни.
             Това са фактите-пропасти, които „Събирачът на светове” заварва. И започва внимателно да се оглежда за съответните реакции – прескачат ли се тези пропасти или се заобикалят. Обект на изследване са участници в различни светове, представители на различни страни - британски офицери, прислужник от Барода, куртизанка, бунтовници в Синдх, поклонници на път към Мека, бивш роб, водач на експедиция и разбира се, Ричард Бъртън. Романът на Илия Троянов ги наблюдава, изслушва и записва сведенията. Написаното очертава няколко основни поведенчески модела. Първият може да бъде условно наречен Ефект на костенурката или следствие от разбирането на пропастта като опасност. Отвъд корубата дебне Другото, под нея се крие Неизменното. Капсулирането е гаранция, че културният код няма да бъде деформиран или подменен.
             Друг модел е Ефектът на хищника-завоевател или следствието от разбирането на пропастта като предизвикателство. Завоевателят търси нови територии, които да задоволят апетита му. Той е землеяд и душеяд. Чуждото е нещо, което лесно става свое, стига да бъде погълнато и асимилирано. Човеци най-добре се осебеподобяват чрез пренастройка на вярата им, а земи най-лесно се усвояват, като се преименуват, казва „Събирачът на светове”.
             Може би най-интересната реакция от досега с чужди светове е Ефектът на хамелеона или следствието от разбирането на пропастта като ново убежище. Тъй като начинът на възприемане е гаранция за приемане, мимикрията е идеално средство за сливане с чуждото.
             По време на своите пътешествия от свят в свят сър Ричард Бъртън съумява да събере у себе си различни поведенчески модели. От една страна той се представя като ненадминат майстор на мимикрията, от друга – като типичен викторианец-завоевател. „Макар че всъщност никога не ми стана ясно за какъв точно се представяше”, споделя очевидец от романа.
             Бъртън преминава през световете, като сменя статуси: ученик при пребиваването си в Индия, поклонник при пътуването си до Мека, изследовател при опознаването на Южна Африка. Първото, което осъзнава, когато попада като офицер в Барода, е, че „докато оставаше чужденец, щеше да научи малко, и щеше вечно да остане чужденец, щом бе възприет като чужденец”. За да се преобрази, започва старателно да усвоява културни кодове – облекло, език, храна, морал, ценности, социални роли. Бъртън трябва да промени навиците си. Да научи „как се режат ноктите на ръцете, как говори човек за майка си, как поклаща глава, как клечи на пети, как човек дава израз на въодушевлението си”. Когато това стане, той вече може да бъде всеки - и браман от Кашмир, и прислужник, и Мизра Абдулах - преводачът от Бушир, и дервишът Шейх Абдулах. Така Бъртън задоволява своя апетит за знание. Но „той предполагаше, че и във вярата си може така да премине, да се прехвърли от едно към друго, като в поведението си, в облеклото си, в езика си”. Защото освен за знание има апетит за Бог. Не може да го засити нито християнството, нито хиндуизмът. Засища го ислямът. Особено едно поклонение в Мека. Което обаче е провокирано и от апетит за нови земи, които да бъдат обходени, огледани, изследвани и картографирани. Именно този глад отвежда героя в Южна Африка в търсене на изворите на Нил и на Голямото езеро, което получава името Виктория. При всички свои пътувания Бъртън проверява до колко съществува предел на ума, духа и тялото.
             Културният номад Ричард Бъртън се оказва отличен колекционер. Колекционерството е форма на встъпване в притежание. Човек се идентифицира чрез своите притежания – материални, интелектуални, духовни. Колекционерството е форма на търсене и намиране. Колекционерът Бъртън е „събирач на светове”. Но в романа на Илия Троянов „събирач” има двоен смисъл – означава както този, който събира (колекционира), така и този, който събира (среща). Т.е. личност, хетерогенна смесица от светове. Една бягаща идентичност.
             Какво доказва „Събирачът на светове”? Доказва, че границите не са повече от мисловни структури, които ни служат да очертаваме себе си и да разграничаваме нещата едно от друго. „Другият” е категория на субективното – той е друг спрямо мен, защото е различен от мен, защото е извън моите очертания. Въпрос на гледна точка. Но „ако ние виждаме в нашия себеподобен само другия, ние никога няма да престанем да го уязвяваме. Така погледнато, дяволът се крие в разликите, които хората изграждат помежду си.”

     

     

     

     

    ---

     

       Илия Троянов. Събирачът на светове. Изд. „Ciela”. София, 2007

     

     

Електронна публикация на 10. януари 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]