Мария Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

Култура на политиката

 

Продължение (2)

 

Мария Станкова

 

 

      По-страшно от ГМО и ГМХ е безсилието. А то идва от факта, че у нас непрекъснато се привнасят чужди модели. Те обикновено са нежизнеспособни на българска почва. Няма да повтарям Иван Хаджийски и Антон Страшимиров /особено Страшимиров/, но българинът не се е изменил много от времето, когато те са го „видели” и описали. Той си е все така мрачен, затворен, недоверчив, злопаметен, завистлив и т.н. На него, както и на останалите славяни, не му е присъщо взимането на решения и носенето на отговорност. И когато му се внесе модел „демокрация”, българинът няма да си зададе въпроса: „Какво е това?”, а ще се попита: „Как мога да извлека полза от създалата се ситуация и не мога ли да я приспособя към себе си?”. Без да разбираме същността, ние използваме. То е като да си купиш нов електроуред и да не прочетеш упътването. Повечето хора ги удря ток, а останалите повреждат „нещото”.
      Та така и с държавата. След Освобождението се внася един руски модел. Нужен е цар. Царе – дал Господ. Внасяме си!!! Царедворци си имаме – всеки, който не може да е цар, е прекрасен царедворец. Чиновници също си внасяме /вече го казах/. И се получава нещо като черга – хем шарено, хем адски нехигиенично. Та това нещо се нарича у нас държава и продължава да събира прах вече повече от 100 години. И няма кой да го изтупа!!! А като гледам, никой не иска и да го изхвърли.
      Говорех за безсилието. И пак се връщам на него. Имаме правото да протестираме. Веднага придърпваме чергата към себе си. Всеки започва протест в името на някаква на пръв поглед обществена полза, но при втория се оказва, че е доста лична. Един човек не стана директор на Оперетата. Чудесно! Но стана съветник на министъра на културата. Това е безсилие на обществото. Като съветник г-н Панкин ще е много по-вреден, отколкото като директор, защото от него ще зависи съдбата не само на един театър, а на много. И какъв е резултатът от протеста – обратен! Не искаме у нас да се произвеждат ГМХ. Чудесно! Защо тогава влязохме в ЕС, когато много добре се знаеше, че в тази общност малките държавици в покрайнините са „крепостните селяни” на „развитата демокрация”? Спечелването на малки победи винаги води до големи загуби. Казала съм го не аз, а Сун Дзъ.
      Лошото е, че всичко е казано, а никой не го е чул.
      И сега пак към безсилието. Когато едно управляващо правителство е съставено от неуправлявали до този момент хора, то е безсилно. Това вече го видяхме. Когато една правителство е съставено от управлявали, но в други условия хора, то пак е безсилно. И това го видяхме. И как никой не помисли, че вместо да се сменят разни събрани от кол и въже управляващи, е по-добре да се смени системата!? Кому е нужно НС от 240 човека, при условие че населението е 6 млн. души? Кому е нужно да се сипят закон след закон, да се променят и преправят, когато е ясно, че нови закони не могат да бъдат измислени?! Кому е нужно да се увеличава и увеличава чиновническият апарат, при условие че не останаха хора да го ползват?! И защо трябва да се усложнява и без това сложният живот на малкото останали?! Само и единствено на безсилието това е нужно.
      Малките държави са като малките хора – страдат от мания за величие и много придружаващи я комплекси. Има и друг вид малки държави – тези, които са намерили своето място и са го запълнили с достойнство. Това се нарича политическа култура. Такава имат Швейцария, Люксембург, Белгия и т.н. А за съжаление, нашата малка държава винаги се стреми да се прилепи към нечий голям задник. Понякога гледам отстрани какво правим и си мисля, че прилича на патологическо самонараняване. Режем парчета от себе си, за да се харесаме на някой, който предпочита по-окастрените. Националистка съм. Не ми харесва това.

 

 

 

към рубриката

 

 

Електронна публикация на 01. февруари 2010 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]