И така да се върнем към началото.
      „И сътворил Бог земята.“ – да, точно това е началото. Искам да започна с това, че несътвореното от човек се нарича божествено. И трябва да обърнем внимание, че в божествените творения не влизат: езикът, моралът, семейството, храненето, общуването и всички останали компоненти, които съставляват една култура.
      След като не са божие дело, значи са човешко творение. Това ме наведе на мисълта, че нито едно от тях не е споменато и в божите заповеди.
      Никъде не пише: Не говори и не пиши глупости! Не прекалявай с храната и пиенето! Не бъди лицемерен! Не бъди суетен! Не бъди повърхностен! Не бъди невъзпитан! Не претворявай красивото, защото го кепазиш! И т.н. С две думи – на Бог и през ум не му е минавало, че човешката култура може да доведе до тежки последствия. И това не е, защото той /Бог/ нещо не е догледал, а защото на пръв поглед наличието или отсъствието на култура не би трябвало да повлияе на житейския път на индивида. Да, само че „на пръв поглед”, защото при втория се оказва, че точно изкривените представи за култура променят „хода на историята”.
      И първият сблъсък между културата и Бог се е състоял в подножието на Вавилонската кула.
      Говоренето се оказва могъщ фактор! Неизлечимо заболяване. Човечеството мре да говори. При този обмен на думи се стига до обмен на идеи и обърнете внимание, че още от Стария завет насам най-грандоманските идеи се осъществяват. Всъщност от думи към дела е призивът, който е събрал хиляди хора, за да издигнат кула /зикурат/ до Бога.
      Моето мнение е, че това е първата погрешна стъпка. Явно и Бог е мислел така, защото кулата е съборена, езиците са разделени и за инициаторите остава неразбирането.
      Та първата погрешна стъпка е, че не са пожелали да построят кула на Бога, а до Бога. Вече имаме проблем с инициализирането. Вече искаме да се идентифицираме с нещо, което е над нашето ниво. Точно по тази причина една голяма част от културата остава неразбрана от една голяма част от хората и това е съвсем естествено. Култура, с която човек не може да се идентифицира, се отхвърля от масата.
      Това беше първата стъпка. Трябваше да разбера защо на някои хора шоуто на Азис им е смешно, а други плачат, ако го гледат.
      И пак се връщаме назад, за да се опитаме да се разберем и в останалото.
      Както вече казах в началото, нашата култура е част от Средиземноморската. Тя е култура на виното. За да има грозде, трябва да има слънце. Всичко, сътворено в началото, е светло /бяло/ – храмовете в Гърция, мраморните статуи, белите дрехи, за музиката нямаме данни /има само описания и рисунки на инструменти/, стиховете, пиесите и специално при словото е важно да се каже, че има една прекрасна закономерност – героите от древногръцката драма са въздействащи и истински, точно защото не са измислени. Всичко се е случвало под слънцето! Само по отношение на боговете може да има съмнения, но препрочитайки някои от известните трагедии, стигнах до извода, че всъщност те са олицетворение на определени институции и институционни модели, та пак са реални. Но това е друга тема и няма да навлизаме в нея. Исках да кажа, че в началото си културата на виното е била приказна – приказки в топлите вечери, чаша вино, разредено с вода, лук, зехтин, хляб, сирене. Прости неща, полезни, носещи здраве и радост. Здравият дух се е помещавал в здравото тяло и индивидът е бил в хармония със сътвореното от Бог. Той /духът в тялото/ е сътворявал красиви вещи и е наричал сътвореното изкуство. Той е искал да бъде съвършен. Това се нарича „хепи енд”. И той също е плод на тази култура. /Защото в културата на ориза, в същия период от време, нещата са доста мрачни и обречени /виж китайски митове и легенди, театъра НО, индийските митове/.
      Вследствие на виното и зехтина се появява онова изящество, което възпитава добрия вкус и което е един от основните компоненти на културата. Има го отношението към пространството, което пък възпитава чувството за собствена значимост. Какво ли е било усещането, когато застане човек пред стълбите на Акропола и погледне нагоре! А какво ли е усещането, когато си помисли: „Участвал съм в построяването!” или „Дедите ми са го строили!”. Тук отварям една скоба, за да се изясня – огромните постройки, характерни за това време, всъщност са с възпитателна цел. Така се поставя онази линия, на която държа много и тя се нарича критерий. Всичко е просто. След като сам човек не може да построи нищо повече от дома си /даже и него не може сам да издигне/, то съвсем ясно е, че и решение не би трябвало да взима за нищо друго, освен за собствения си живот. Така се възпитава онова чувство за отговорност към обществото и към индивида. За големите дела решенията са общи, за личните – сам отговаряш, но нямаш право да вредиш. Тук всички, които са чели Платон, би трябвало да кимнат одобрително.
      И ето го критерия! След като не мога да направя нещо сам, а то е нужно на останалите, или ще им помагам, или няма да им преча.
      Нека запомним това правило, защото скоро ще стигнем до темата за конкурсите и журитата, а тогава понятието „критерий“ ще играе най-важна роля.
      И за да приключим с културата на виното, нека само споменем, че приемането й от останалия свят е не защото не е могъл да си създава своя, а защото тази култура е вместила в себе си всичко, което е съществувало като духовни потребности. Т. е. тя е богата. Съдържа в себе си възпитание на духа и тялото, изящество на предметите /или произведения на изкуството/, красота на езика и начина на изразяване, предразполага към съзерцание, а оттам и към размисъл, влияе върху институциите положително, има критерий, който не позволява мърляне на останалите компоненти, доставя наслада и т.н.
      Елинизирането не е било насилствен процес в никакъв случай.
      И сега да видим как от тази неповторима основа се стига до третата чаша. Като най-важният въпрос за мен е: Щом една култура има министър, то тя може ли бъде култура?

към рубриката