Лъжата е твърдение, неотговарящо на истината. Лъжата още е субективно представяне на факт или събитие, повлияно от емоционалното състояние на субекта. Както и да определяме лъжата, всъщност винаги ще сме далече от същността й, защото никой не може да определи истината с категоричност.
      Защо лъжем? Този въпрос от културата на общуването винаги ме е вълнувал.
      Децата лъжат, защото се страхуват от наказание. Възрастните индивиди знаят, че лъжата е ненаказуема и лъжат точно по тази причина.
      Проследих няколко поредици на „Нейшънъл Джеографик“, занимаващи се с поведението на животните. Те също „лъжат“. Обикновено го правят, когато защитават поколението си, когато са в ролята на жертва и когато става въпрос за храна. Всичко е свързано с оцеляването на вида или с инстинкта за самосъхранение.
      Може да е неприятно, но пак ще се върнем назад – в периода на културата на виното. Всъщност лъжата започва от литературата. Нищо стряскащо и необичайно. В основата си всяко нещо, облечено с думи, е вече лъжа по простата причина, че всеки влага в думите свой смисъл. Когато човек извършва действие, без да говори, няма как да излъже. Но когато иска да предаде това действие другиму, е принуден да го разкаже. Действието става история. За да стане красива една история на нея й е необходима дреха, малко бижута, грим и естествено обувки с висок ток. И ето я лъжата. Тя обикновено е в женски род. Първата лъжа е произнесена от Ева /поне така е прието да се казва/, но преди нея са лъгали боговете. В културата на виното лъжата е играла съществена роля. Чрез нея човешките възможности са достигали божествените. Обикновените събития са се превръщали в история. С две думи – лъжата е използвана за доставяне на естетическа наслада. И тя е замествала истината там, където не е достигало познание. Няма да се разхождаме из митовете и легендите, а направо ще минем към третата чаша.
      Хитър Петър се нарича българският вариант за лъжата в литературата. Мога да спра до тук, но нека му хвърлим един поглед на героя.
      Произход – селски. Имотен ценз – бедняк. Образователен ценз – слабо грамотен. Професия – изхранва се с лъжа и дребни измами. Да! Но става национален герой! Симпатичен е на всички. Наказва богатите. Взима от тях и дава на бедните. Има антагонист – Настрадин Ходжа. Веднага следват асоциации с Робин Худ. Ама не. Всъщност това е първообразът на дребния хитрец. Той има само едно положително качество – нестандартното мислене. То е единственото, което може да постави околните в глупава ситуация.
      И ето защо лъжем. За да се доказваме. Да покажем превъзходство, да изтъкнем способности, да се присмеем на някой, да извлечем полза. Край на красивите истории. Край на литературата. Лъжата става част от ежедневието. Лошото при нея е, че повторена 100 пъти се превръща в истина. Това има своите последствия в политическата култура у нас. Двайсет години повтаряне, че се извършва преход и това вече се приема за истина. Всеки престъпник, повторил 100 пъти „Аз съм невинен“, се превръща в жертва.
      Лъжата е необходимост, това никой не отрича, но изказването на истината води до развитие както на мисленето, така и на процесите, произхождащи от него. И не трябва да ни заблуждава привидната ненаказуемост на лъжата. Всъщност всяка лъжа се наказва лошо – поражда агресия у околните.
      Защо изобщо започнах тази тема? Защото попаднах в един форум на мнението, че в Интернет всички лъжат. Абсолютно невярно твърдение. Анонимността обикновено предразполага към откровеничене. Скрит зад някакво име човек може да каже всичко. Чувства се защитен. Повечето истини хората предпочитат да казват по телефона по същата причина. В Интернет лъжат тези, които лъжат в живота. Да не обвиняваме Интернет за всички човешки злини. Той е създаден от хора и нищо човешко не му е чуждо.

към рубриката