Днешната тема е предизвикана от един разговор във Фейсбук, на който попаднах погрешка и от едно предаване на Карбовски /на което също попаднах погрешка/.
      Не зная дали сте се замисляли върху символиката на имената в мита за Нарцис и Ехо? И не зная дали ви е минавало през ум, че Нарцис е женско име, а това е важно за днешната тема. Всъщност влюбената до лудост Ехо била наказана да повтаря действията и думите на другите – това е една от версиите. Друга гласи, че тя е била влюбена в собствения си глас и говорела непрекъснато, за да му се любува. И сега стигаме до същината: Нарцис, който явно е бил хермафродит, защото е описан като нежен и красив юноша, не е изпитвал любов към жени. Той не е изпитвал любов и към мъже. Обичал е само себе си. Ехо – също обичаща себе си, го вижда и се влюбва в него. Любовта им е обречена. Финалът се знае. Основното в тази история е, че се срещат два индивида, които могат да се възбуждат емоционално единствено от собственото си Аз.
      За какво става въпрос?
      Един човек във Фейсбук пуска текст за завистта. В текста няма нищо лошо. Но като се зачетох в коментарите под текста, си представих гъста гора, човек, който извиква някакво изречение и изведнъж то започва да бъде повтаряно от десетки Ехо! Това ме накара да се замисля, защо това „поддакване” е толкова често явление в обществото? Нямаме ли собствени изречения и собствени емоции? И като се размисля, никога не стигам до нещо добро. Та работата се оттече в спомени.
      Преди години /много години/ имаше вестник на име „Литературен фронт”. Там се пускаха литературни критики и Стефан ги събираше. Събираше тези, които бяха /както той ги наричаше/ поръчкови. /След смъртта му ги изхвърлих и сега много съжалявам./ В една такава статия имаше абзац, който той подчерта с червено. Беше за интелектуалците. Там се казваше, че интелектът не допуска емоционален подход към разсъжденията и действията си, че всъщност интелектуалецът е будният разум на обществото и още много такива „свободни” думи. И ето ни вече на темата. След тази статия излязоха поне още десет подобни /като ехо на първата/. Интересното беше, че някои дори цитираха първоизточника. И сред тях – една малка бележка от Богомил Райнов, който с две думи казваше, че няма такова животно „интелектуалец“, защото по естествени причини и австралопитекът е бил интелектуалец за времето си.
      И стигаме до Карбовски, когото всички наричат интелектуалец. Дано не искат да кажат, че е австралопитек, а да напомнят, че интелектът се развива от знанията и уменията на индивида. Всъщност въвеждането на вулгарния език го издигна/ свали до нивото „интелектуалец”. Но! Това не е голямата заслуга на този човек. Той има усет към патологията и умението да я представя за обичайна – естествена – плод на обществото и времето. Така сред всички дебили, проститутки, хомосексуалисти, травестити и всякакви селски идиоти се появи и един българин, изобретил лекарство срещу рака. Човекът е известен, възрастен, огорчен, за лекарството се знае. Целият му живот е минал в опити да регистрира/ продаде изобретението си. Те са били с отрицателен резултат. Никъде не му го купуват и никъде не го регистрират. И понеже имам ужасно злобна памет, ще кажа, че през 1997 година пресата /жълта и всякаква/ гръмна с материали за лекарството против рак и неговия изобретател. Фишекът беше халосен и както гръмна, така и угасна, защото продуктът не беше минал през нужните изпитания, а авторът му отказа тогава те да се проведат у нас. Според Карбовски всичко ново е добре забравено старо и той отново ни предлага темата, за да събуди духа обществен. И успя! Интернет прелива от мнения, лични истории, вълнения, сълзи и сополи.
      Аз имам само един въпрос: Нима човекът, открил лекарство против рака, не е още Нобелов лауреат!? И защо?
      Подобен въпрос зададе и Карбовски на П. Христов. Отговорът беше: От завист.
      За каква завист говорим!? И кой би завиждал на човек, открил лекарство срещу рак!? Цялото човечество на ръце ще го носи! От друга страна – добре. Завиждат му. Колко да му завиждат!? От 7 млрд. да му завиждат 200 души. 2000 да са! Нищожна завист в сравнение с любовта на човечеството. Значи, освен завист има и нещо друго. Или казано по друг начин: завистта има „подложка“.
      Ето сега и мнение на другата страна: https://www.hamali.bg/blog/665/

      Та така се събраха в едно гърне интелектуалците и завистта. Завистта е чувство. Тя не би трябвало да е присъща на интелектуалците. Не би трябвало да им е присъщо и провокирането на общественото мнение с цел натрупване на собствен рейтинг.

      В буквален превод думата интелектуалец означава човек, който е в състояние да разбере. Интелектуалецът би трябвало да е човек, който се издига над колективното несъзнавано и над естествените колективни страхове и по рационален път контролира процесите, протичащи в обществото. (д-р Б. Георгиев)

      Това би трябвало да бъде. А ето какво е:

      Жан Бодрияр беше френски интелектуалец - в най-зловещото значение на това понятие. Той беше натровен от набързо съчинени теории, опияняващ се от неразбираеми обяснения на световната политика. Можеше да направи всяка тема по-неясна още с първите си изречения по нея. Много от неговите читатели рано или късно откриваха, че неговото творчество, общо около 50 книги, обикновено не е посветено на това, за което е твърдял, че е. Онова, което всъщност го занимаваше, винаги бе самият Бодрияр и страстната драма на собствените му блянове. (Р. Фулфърд)

      Искам да завърша с това, с което започнах – Нарцис и Ехо. Интелектуалец, който може да разбере само себе си, се нарича Нарцис, а всички, които се опитват да повтарят казаното от него, играят ролята на Ехо. Нещата винаги са прости. Усложняването им е присъщо на немислещите/ неразбиращите.

към рубриката