По време на социализма имаше един израз: „Халтурата прави културата“. И чета тези дни за проблема с българския театър, следя вълненията и едни мили спомени нахлуват в главата ми.
За мен всичко започва от „Многострадалната Геновева”, или по-точно от „Изгубена Станка“, а съвсем конкретно – от прословутата фраза: „Ебем ти изгубена Станка и намерена Ганка!“. Знаменателното изречение е произнесено от Македонски след представлението. Тогава се разбира, че пари не са събрани и турската империя няма да падне с помощта на българския театър.
Видно е, че още със създаването си театърът у нас не е печеливш и е халтура, защото се прави от неспециалисти.
А сега, нека видим какво се случва два века по-рано в Лондон.
Създава се театърът „Глобус” със средства на трупата „Служещите на лорд Камерхера”. В тази трупа е участвал и Шекспир. Всички актьори са били акционери с 25% от акциите, а двамата братя Ричард и Кътберт Бърбидж са главни акционери и организатори. Само за информация вмъквам, че Шекспир е бил с един от най-ниските проценти – 7%.
Театърът е местен веднъж, веднъж изгаря по време на представление и сега най-важното! Закрит е от пуританите през 1642 година. Две години след това мястото е предоставено за строеж на сгради, отдавани под наем.
В тази история има две линии. Едната е, че ако искаме един театър да бъде печеливш, той трябва да е собственост на трупата, която го помещава. Втората линия е, че където се намеси държавата, работата става: „Ебем ти изгубена Станка“!
И да се върнем у нас.
Изкуството и културата не са печеливши пера в бюджета на нито една държава. Това хората даже не го и коментират, но в замяна на това са основни в промяната на съзнанието на управляваните. Те са отдушник и съзидател на националното самочувствие. За изкуството и културата всяка държава има определени средства и те се насочват според значимостта. Така беше и по времето на социализма. За кино и телевизия се даваха най-много пари, защото те бяха масовата култура. Театърът, музиката и изобразителните изкуства бяха елитарни. Литературата – единствен източник на информация. Едва ли някой е забравил опашките на „Славейков“.
Това, което се забелязва сега, е пълното объркване. То трае вече 20 години. С всяка година обърканите се объркват допълнително и явно е дошъл момент, в който никой не знае какво прави, защо го прави, но се чувства длъжен да направи НЕЩО! Обикновено нещото е поредна глупост.
След като трябва да се свие бюджетът, защото е наложено от икономически обстоятелства, тогава трябва да се прибегне до най-простата схема – театрите трябва да се разпродадат на трупите. Държавата не може да ги поддържа. Добре. Тогава поне да не им пречи. Закриването не е решение. Прилича повече на превантивно отрязване на крак. Кракът е здрав, но може някой ден да гангреняса. Дайте да го отрежем предварително, за да не го мислим в следващите години!
Продължаваме.
Ще се намалят заплатите на актьорите. Добре. Веднага възникват два въпроса:
1. Защо, след като актьорите са много, учебните заведения бълват всяка година още? И каква е тази логика – да вземем парите на децата, пък после кучета ги яли. Защо няма нулеви години в учебните заведения за определени специалности?
2. И вторият въпрос е - като им се намалят заплатите, те ще са принудени да започнат втора работа, за да могат да се издържат. Т. е. насочва ги институцията към халтурата. Та, въпросът е: Кое е халтура? Може ли един актьор да бъде хамалин – халтураджия или да се превърне в актьор – халтураджия?
При хамалската работа халтура няма. Остава си театърът.
Мисля, че управляващите, вместо да обсъждат кандидатурата на Веско Маринов, е най-добре да върнат Георги Йорданов! Казвам го без капка ирония. Това беше един от най-значимите министри на културата, въпреки че беше член на БКП.
И така стигаме до поуката – любимата ми част от приказките.
Поуката е, че няма да победим държавата чрез театъра, но поне да не се връщаме два века назад. От друга страна, като си представя, че вследствие икономии и съкращения всички роли в един спектакъл могат да се изиграят от един актьор и някак ми става интересно.
А от една по-друга страна си мисля, че ако въпросното министерство закрие театрите, киното, литературата, музиката, изобразителните изкуства, то тогава съществуването му става излишно и би трябвало да се самоизтрие.
И сега идва моментът, в който Македонски се провиква: „Ебем ти изгубена Станка и намерена Ганка! Да живей... халтурата!“
към рубриката
|