Мария Карагьозова-Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

 

Културата на третата чаша - IV

 

Мария Станкова

 

 

      Полежахме блажено в росната трева, време е да ставаме. И като станем – какво?! Някои казват: Пак ще си легнем. А повечето го правят.
      Тук е моментът да кажа в колко часа започват работа хората, живеещи в страните от бившия соц лагер. Първенството държи Русия! Няма друго такова място! Будките за вестници отварят най-рано – в 8 часа сутринта. В Москва има повече ранобудници, но в Петербург е страшно. Не дай, Боже, да ти се допие кафе към 9!!! В девет сутрин може да се намерят само пышки и бира в някое квартално магазинче. Рано отворилото такова е собственост на таджики или от подобна република /бивша/. Да звъннеш по телефона преди 11 е проява на лош вкус. Да потърсиш някого по обяд – навличаш си презрението на цялата руска стана. А събота и неделя – в тези дни и Бог не си е почивал така! В понеделник всеки има право „немножко похмелиться“. А най-просташко е да се говори за работа. /Не можете да си представите какви телефонни разговори се провеждат!!! „Слушаш и не вярваш на очите си!“ Общуването се свежда на ниво „какви ботушки си купих“ и „тя му каза, че го напуска“. За работа и дума не става./
      Феноменът на работното време събуди любопитството ми и си направих труда да проверя.

 

      Будапеща – 10 часа

 

      Варшава – 10 часа

 

      София – 9 часа

 

      Прага – 10 часа

 

      Не казвам, че всички институции започват тогава, но 90% със сигурност.
      В останалия свят, който не е попадал в системата на соца, работа се започва в 8 часа сутринта.
      В останалия свят хората умират от работохолизъм – четох за една японка, която в стремежа си да бъде съвършен работник, оставала да си доработва и починала на 48 години. Това пък е друго. И то не е много добро.
      Защо давам тези примери и какво общо имат те с културата? Ами, много.
      Пак се налага да се върнем назад. По време на социализма улиците се миеха през нощта, горещи понички съм си купувала в 4 часа сутринта от фурната на ул. „Бачо Киро“. Вестниците в 6 часа миришеха още на мастило. Имаше и един девиз: „Всекиму според заслуженото”. Всички чакахме комунизма и неговия девиз: „Всекиму според нуждите“. Налаганата култура на труда изглеждаше несправедлива, защото „заслуженото“ се оценяваше по странен начин – партийно членство. Всеки партиен член заслужаваше повече от останалите непартийни. По-пробивните и практични хора се очлениха и се вместиха в системата. Някои успяха да се впишат и в групата на борците против фашизма, въпреки че по това време трябва да са били на по 10-12 години. Що деца партизани се пръкнаха! Чудо! Заслугите се раздаваха. Добре. Каквото било – било. Социализмът полегна в росната трева и сякаш се разкисна. Някои обявиха, че краят му е дошъл. Но излъгаха!
      Никакъв край! Социализъм си е отвсякъде, но в един лош вариант. Да видим:
      Започваме с това как един строй провежда „промяна на съзнанието“:
      Съзнанието се променя чрез масмедиите. Това се е знаело още от времето преди Стария завет. /Разбира се, в ролята на вестници и телевизия тогава са влизали самотни пътешественици, които са разнасяли информацията като чума. Слушателите са я доукрасявали и така са се появили приказките – първите промивки на съзнанието. Следват странстващи певци, улични викачи, часовите стражи, вестниците и т. н./
      Та да се върнем на масовото промиване на съзнанието.
      Телевизията е изобретена от шотландеца Джон Бърдън в 1925 година. След обстойно разглеждане на новата технология, англичаните забраняват изобретението като „особено опасно“. В същото време Хитлер и съветниците му оценяват новото чудо и го подготвят за масова употреба. Войната бави малко нещата и американците въвеждат телевизията в началото на 40-те години.
      Започва най-ударната атака върху масите – готовите модели. Появяват се идеалните образи, идеалните семейни взаимоотношения, хепиендът, патриотизмът, победата на доброто над злото /говорим за катарзиса на „лошия“ герой/. Появява се и правилото, че героят трябва да ти стане симпатичен!!! Да му съчувстваш и да се идентифицираш с него! Обърнете внимание – само с добрите се идентифицираме. Лошите – кучета ги яли.
      Силата на телевизията се осъзнава много бързо. Дебилизирането на обществото става задача номер едно и зад „желязната завеса“. Насаждането на удобни схеми е вече наистина политика! „Да построим социализма!“ и „Напред към комунизма!“. Ето я и третата чаша. Не стига, че строят беше лошо измислен /Никой не знае какво точно е ставало в силно увредения мозък на Ленин. Явно е откъсвал парчета от Платон, Мор, Маркс, Енгелс, Хегел и който още е чел!!! Това е важно, защото този номер със събирането на едно от разнородни части води до кърпените ни представи днес/, ами се налагаше и да бъде построен реално. То е все едно да прочетеш за деветоглавата ламя и златната ябълка и да си ги отгледаш. Абсурд! Абсурд, но действащ!

 

 

 

 

към рубриката

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. ноември 2009 г.
© 1998-2025 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]