Мария Карагьозова-Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

Културата на третата чаша - IV

 

Мария Станкова

 

 

      Та в основата на третата чаша всъщност е абсурдът.
      Абсурд е всички вестници да пишат едно и също! Но е факт! /така беше по време на социализма, така е и сега./
      Абсурд е всички телевизии да бълват едни и същи тъпотии, но е факт!
      Абсурд е да занимаваш 6 милиона души със силиконовите цици на тази и онази, но е факт. Убийствата на разни отрепки също няма да повлияят на живота на „ма”-тата и „бе”-тата, но прекрасно изместват мислите им от важни за тях проблеми.
      Лошо, много лошо промиване на съзнанието!

 

      Как се действаше по време на социализма?
      Театрите имаха определени „художествени” планове. За един сезон трябваше да се поставят: 3 руски пиеси, 2 български и една от някой нашумял драматург. /Говоря примерно, но съотношението е вярно/. И тогава режисьорите бяха принудени да измислят начин да се измъкнат от „калъпа”. Получаваха се незабравими спектакли!
      Киното трябваше да произведе за една година Х броя филми, от които 6 за „новия човек”, 3 на селска тематика, 3 комедии, 2 исторически и т.н.
      В музиката, живописта, литературата и всички останали изкуства беше абсолютно същото /просто трябва да прочетете стенографските записки от партийния архив/. Всичко под контрол. Всичко поръчково. Всичко с ясна пропагандна цел. И абсурдът е, че точно тогава се получаваха шедьоври! Това много ме впечатли! Оказва се, че творецът работи най-добре, когато е притиснат от ограничения!
      Защото сегашните „свободни” творци са така объркани в себе си, че не могат да родят нищо! Оказва се, че културата под натиск е била много по-продуктивна от тази, която в момента се опитваме да създадем. Оказва се, че сегашните творци живеят в свой измислен свят /лошо измислен/, нямат представа от реалния живот и неговите реални истории и следователно не могат да ги разкажат. И някак всичко започва да ми заприличва на Ленин и повредения му мозък.
      Та защо започнахме от работното време? Защото само увреден мозък може да измисли такава култура на труда, че когато тя се разпадне, хората да останат дебилни и объркани до края на дните.

 

      С две думи: Щом ще е социализъм, искам си стария!

 

 

 

 

 

припомни си първата част на статията

 

 

към рубриката

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. ноември 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]