Какво се оказва? Не само аз си искам стария социализъм. Преди години направих едно разследване със заглавие „Кой уби българската култура?“. Една година седях в ЦИА и четох документи. Още в началото писах, че голяма част от тях липсват, но и останалото не беше малко. Та сред тези папки попаднах на интересни факти.
      Осъзнали бързите резултати от влиянието на масовата култура върху съзнанието, управляващите започват да я побутва в нужната посока чрез... директиви. И нека дам няколко примера: На г-жа Нешка Робева й е препоръчано да създаде спектакли за „младите” със своите „златни момичета“. Тя ги създаде години по-късно и те вече нямаха този ефект. На оперетата е било „заръчано“ да въведе нови форми - мюзикъли, концерти и т. н. И там се случиха нещата след години, а в такъв вариант /поради липсата на пари/, че не успяха да привлекат зрители. Ами в литературата?! Г-н Антон Дончев всъщност е написал „Време разделно” по поръчка и то кога?! 1964 година! Сам е заявил, че го е написал за 43 дни. А по това време са се сменяли имената на помаците в Родопите. Този роман не е претърпял нито една промяна! На всичко отгоре е филмиран. Кога? 1987 година - по време на Възродителния процес! Какви съвпадения има в този живот! Какво става с литературата на г-н Дончев после? Ами, преминава в следващия жанр - фантастиката.
      Примерите, които мога да дам, ще запълнят сигурно повече от 60 Gb пространство. Изводът е един: В периода преди „промените“ управляващите са осъзнали, че „културните” продукти на Запад носят пари, а и моделират „вкус”, удобен за производителите. /На всичко започва да се гледа като на сирене./ Защо пък у нас изкуството да се дотира?! Ми, нека се издържа само! Щом е материално, то трябва да се продава. Започва акцията с театрите и самоиздръжката. И изведнъж капитализмът се оказа „еталон”. Нова каша в и без това разкашканите мозъци на „ма“-тата и „бе“-тата.
      Та точно по тази причина в началото казах: Щом една култура има министър, то може ли тя да бъде култура? Не. Не може. Тя си е сирене. А то е с пари.
      Опростенческо и ясно дори за уличните кучета!
      И само една крачка назад ще направим, за да стигнем до чалгата.
      Мисля, че най-изявените социалисти в тази държава са господата Слави Трифонов и Дилов - син. Те са идеолозите на чалгата.
      По време на социализма българите слушаха „сръбско” и „гръцко”. Панелките просто се тресяха! Защо? Защото, като ти писне от социализъм, вземаш и се напиваш. /Не беше и забранено. Просто изпускаш парата./ Искаш да ти е замаяно. /Вече го обсъждахме./ Та след промените споменатите господа измъдриха нещо родно! То пак си е „сръбско“ и „гръцко“, но на роден език и с родни певачки. Оказа се, че чалгата е доста широко понятие. Тя може да претворява простотии от цял свят и да ги адаптира към виното и ракията. /Тук включваме всякакви „шоу“-та, сериали и риалити./ Това пак е сирене! Няма нищо общо с културата! То се продава на кило и чудесно върви за мезе към пиенето.
      А! И да не пропусна! Не се съмнявайте в необходимостта от чалга. Тя е жизнено важна за всички „ма“-та и „бе“-та. Защото години наред съзнанието им е промивано с евтини идеологически модели, където доброто винаги побеждава злото. А в живота не е така.
      И стигнахме до парите!

към рубриката