Мария Карагьозова-Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

Културата на третата чаша - VI

 

Мария Станкова

 

 

      Културата се контролира от пари. Ще кажете, че това и баба го знае. Ама не!
      Участвах в един диспут в Москва на тема: „Какво е литература?”. Между присъстващите имаше и театрален режисьор, академик, издател, преводач, редактор и останалите бяха пишещи. Впечатлиха ме режисьорът и преводачът. Докато всички се изявяваха като всезнаещи, режисьорът извади едни статистически данни и те ме предизвикаха да ровя седмица из интернет. Оказа се вярно твърдението му, че 90% от създаващите се „културни” продукти са предназначени за доста странна възрастова група „ползватели” - от 14 до 17 години. Целта е като „пораснат” да имат изградени консуматорски навици или просто казано - зарибяват ги и ги превръщат в тъпи купувачи на щастие. А кое е щастието? То се определя от рекламите.
      И сега статистиката:
      Какво четат във възрастта 14-17 години?
      Фантастика предимно. Защо? Защото там бъдещето е измислено и следователно неясно. В бъдещето може зелени човечета да нападнат земята и тогава - край на мача! Затова трябва да се живее сега. „Сега” е свързано с бира, нескафе, хамбургери, пърхот, акне и такива глупости. Т.е. литературата подготвя следващото немислещо поколение. И все се чудех как може писанията на една английска домакиня да се превърнат в бестселър, но вече ми мина учудването. Всъщност литературата за тази възрастова група бъка от герои и те не са хора (!!!) в истинския смисъл на думата. Те са свръхсъщества. И ето го началото на измислените биографии. Общувам много в интернет и наблюдавам внимателно. За три-четири години съм срещнала един-двама нормални индивида. Всичко останало е герои или страдалци. И всеки втори се измисля.
      Какво гледат във възрастта 14-17 години?
      Същото! Фантастика и ефекти! Масовото кино вече е само техническо зрелище. Даже няма нужда от история. Като жив комикс. И си спомних, че съм бягала от училище с огромно удоволствие, за да гледам „Пролет и портвайн”, „Мелани”, „Психо”, „Уестсайтска история”, „Оливър Туист” и какво ли още не. И ревях на „Три жени” и „Венецианска загадка” с музиката на Киприело.
      Защо не се правят такива филми днес?
      Защото не се продават. Никой не иска да съпреживява. Нито да мисли. Никой няма нужда от натрупване на житейски опит. Кому са нужни нещата от живота, когато той може да бъде измислен?! И в него всичко да е като реклама - свежо и... блудкаво.
      Сега остава да задам въпроса: Какво слушат тези ползватели?
      Тук ще бъда кратка. Няма музикален сайт, в който да не съм регистрирана и да не съм го преровила - прослушала. Към музиката имам по-особено отношение и следя внимателно всичко, което излиза. Честно си признавам, че през последните три години нищо не можа да ме впечатли особено, освен руския рап. Има едно парче „Поврей пизду” - http://www.youtube.com/watch?NR=1&gl=RU&v=iPNeTKmT1Eo - за текста няма да ви говоря. Клипът е гледан от 6 милиона души! Ами, то обяснява всичко. След като 12- годишни изпадат в екстаз заради бръсненето на някаква пизда, повече не виждам какво можем да си кажем.
      Добре. И остава да видим каква е битовата култура на „ползвателите” на тези културни продукти. Котаракът ми е аристократ в сравнение с 90% от дадените в извадката. Сега някой ще каже, че не всички между 14 и 17 години са такива. Разбира се, не всички! Само 78%.
      Какво ще се случи след 10 години?
      Нямам представа, но Господ да е на помощ.
      И да се върнем към парите.
      Преди години търсех пари от спонсори, за да издадат първата ми книга. Всички отказваха и се намери само един откровен от една охранителна фирма, който ми каза: „Госпожо, ние не четем. Ако правите конкурс за „Мокра фанелка”, можем да спонсорираме”.
      Опитайте сега - 10 години по-късно, да намерите пари за някакво културно мероприятие. Успех!
      Следва културата на клипа.

 

 

 

 

 

 

 

към рубриката

 

 

 

 

Електронна публикация на 29. ноември 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]