Мария Станкова

публицистика - рубрика „Културата на третата чаша“

Литературен клуб | страницата на рубриката | страницата на авторката

 

Едно мезе към третата чаша

 

Мария Станкова

 

 

      Отдавна искам да отворя една скоба. На пръв поглед тя няма много общо с темата, но при втори се оказва, че е неразделна част от нея.
      Става въпрос за игрите. Всеки, учил детска психология, знае, че индивидът се изразява най-ясно по време на игра. Всичко, което ще приведа като пример, този път не е резултат от социологическо изследване, а от мои лични наблюдения.
      Повече от 10 години играя всякакви компютърни игри. Самата аз съм индивидуалист и не си падам по колективни прояви, но съм опитвала. И ето примерите, на които искам да обърнем внимание този път:
      Как играем?
      Миниигрите заливат всички възможни социални мрежи от рода на Фейсбук, Контакти, Агент, Май спейс и т.н. Всеки е опитвал една или друга. Миниигрите са средство за убиване на време /развлечение и отмора/, но имат и друго предназначение - общуването. Всяка такава игра изисква все повече и повече приятели. Създават се общности. И си зададох въпроса: Защо хората играят?
      Първо - защото игрите в мрежа са безплатни. Невероятно, но факт. Повечето от познатите ми не биха дали пари, за да си купят игра. Питала съм. В държавите от ЕС много строго се наказва пиратството и се държи на авторските права. Всеки труд се заплаща. Развлеченията - също.
      Второ - голяма част от торенти сайтовете, от които можеш да си свалиш игра, са също платени, особено руските.
      Трето - самодоказването. Тъй като игрите не са със състезателен характер, то целта е да докажеш, че можеш, че имаш нужните умения, че си поставяш цел и я постигаш. Това се нарича самоутвърждаване и е полезно качество. С игрите се възпитава и търпение - също нужно в реалния живот.
      Но! По какво се отличава българинът от останалите човеци?
      За да те приеме или приобщи, трябва да му изпратиш лично съобщение, в което ясно да обясниш защо точно ти е нужно неговото съдействие.
      Направих си един експеримент. Влязох в една фен група и помолих да ме прибавят в списъците си като участник - „съсед”. В следващия половин час имах 47 покани. Това означава, че тези хора имат чувството за общност и взаимодействия. Казано просто - общество. Сред 47-те покани нямаше нито една от българин. Българите, с които играя, са си лични мои приятели или приятели на приятелите ми.
      След време писах на същото място, че търся работа /реална/. Получих 17 предложения.
      Та, наблюденията ми са върху тази група от 47 човека. В нея има трима китайци, двама корейци, един от Турция, 5 от Австралия, 10 англичани, 10 скандинавци и останалите не са обявили местопребиваването си. Китайците са впечатляващи! Те винаги са на най-високите нива. Имат всичко, което играта предлага, и явно е, че играта за тях е сериозно дело, като живота. Скандинавците също впечатляват - държат на красивия външен вид. Проявяват фантазия и търсят естетски решения. Англичаните са си англичани - всичко им е по правилата на играта. /На никой и през ума няма да му мине да блокира човечето от Фармвил например./
      И едно нещо наистина ме изуми! Сред играещите игри само жените проявяват безотговорност! Не мога да повярвам, но е вярно! Всеки мъж, който престава да играе една игра, я оставя в правилното състояние - т.е., ако играе с аквариум, продава рибите, ако играта е с животни - продава животните. Почиства. Това говори, че мъжът е склонен да изчиства взаимоотношенията си. Жените оставят игрите в това състояние, в което са им омръзнали! Не можете да си представите колко животинки почиствам и храня сутрин! Поведението навежда на едни доста неприятни изводи, но това наистина е друга тема.
      И ето защо започнах темата с игрите - всъщност това е културата на общуването. В играта тя си проличава най-ясно. С две думи: у нас няма общество, защото не се проявява чувството за взаимност. То не е присъщо на нацията ни. И за финал искам да разкажа за отец Иван от Нови Хан. Това е един невероятно земен човек. Познавам го лично. При него няма пози, драми и измислени чувства. Нещата са прости - той е поел грижата за едни хора, които са бедни, гладни и отхвърлени. И трябва да ги нахрани и приюти. Действията на обществото също трябва да са прости - да се помогне с каквото може на тази първа по рода си у нас комуна, а не да се пишат глупости. Ето! Това е ползата от игрите - всяка игра има правила и когато те се спазват от играещите, се получава общество. Спазването на правилата се нарича култура на общуването. А у нас се получава „общество” от самоизтъкващи се индивиди. Това са две взаимно изключващи се неща. Затова и резултатът е равен на нула.

 

 

 

 

 

 

 

към рубриката

 

 

 

 

Електронна публикация на 06. декември 2009 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]