Мария Липискова

кратка проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ГЛУХИТЕ КЪРПИ*

 

Мария Липискова

 

 

 

Той е с чисто черна коса, има само един бял перчем на челото му. Женен, жена му е суха, също с къса коса, лицето й е черен квадрат, зад който се крият жестовете й, мълчаливи, глухи. В кухнята са нейните жестове, мирисът им е един и същ, на картофи, които бавно бели, мирише на печено в единайсет, час по-късно глухите кърпи, с които го взема са подредени, бели, на големи квадрати, глухи, под тях се прокрадват сухите й жестове. Металният шум идва от приборите, лека симфония, която се приготвя за обед. Разресва сухата си коса със специален, кокален гребен и се озърта  за други миризми в кухната, изтрива ги с глухите си кърпи на големи квадрати. Мъжът й ходи тихо, гласът му е нисък и плътен, полепва по приборите, смесва се със симфонията, която звучи. Нейните жестове не се различават от глухите кухнески кърпи, прилежно подредени по рафтовете, големите им квадрати следобед растат. Следобед тя се затваря в стаята си, черният квадрат на лицето й не се променя, всички миризми тук са си отишли, висят глухите кърпи, с които утре на обед ще приготви и ще вземе препечените картофи от фурната, може би в неделя, крем карамел, от който водата се изпарява, бледожълтото я покрива,  късата коса обгражда черния квадрат на лицето й. Едва вечер той ще се прибере с дъх на друга жена, с дълги черни коси, сочна, с бохемски глас от операта, и с онази страст, с която тя ще изтрие с глухите си кърпи всеки мирис от нея. А той е с чисто черна коса и с един бял перчем на челото. Напомня й за забравените жестове на нейните бели кърпи, подредени в кухнята, за сухотата им, която бавно се изпарява.

 

 

 

 

 

 

 

 

---

 

 

* Глухите кърпи - са нена/д/писани, 
но са чути от Мартин Златев.

 

 

Електронна публикация на 07. септември 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]