Мария Липискова

литературна критика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

"Пощенски картички - "Писма до Гаустин" на Георги Господинов

 

Мария Липискова

 

Поощрителна награда на конкурса за литературна критика,
посветен на 120 г. от рождението на Димо Кьорчев.

 

 

         Това, с което никога няма да се примиря, е да публикувам нещо друго освен пощенски картички като им говоря.
Дерида. Пощенска картичка1

 

         Те никога няма да разберат дали аз обичам или не пощенската картичка, дали съм за или против.
Derrida. The Post Card

 

         Писма до Гаустин - Деконструкция. Рай. Речник маскирал се като постмодерна енциклопедя (за тези писма не стои въпросът за посмодерността след декоконсрукцията). Писма до Гаустин са курсивирани като ecriture, писане, писмо. Писмата не могат да бъдат четени, освен под определените ъгли на ре-марките.2 Ре-марките - un roman naturel, природни роман, естествен роман, георги господинов и други историии, черешата на един народ, лапидариум - са маркирани като пре-записи (re-marque) в писането (писмата-ecriture). Пре-записът, от една страна бележи ивицата на несводимост, а от друга маркира деконструцията като праксис (Дерида). Писмата (като двоен сеанс) деконсруират идеализираща(си) генеология. Ре-марките са тези, които създават ефектите на пре-записа и името произход вече не им подхожда. (Дерида) В праксиса на двойния запис в Писма до Гаустин (виж отново ре-марките Естествен роман - "Естествен роман") попада и текста "Литературен вестник" - "Литературен вестник". Ситуацията на невъзможната извънтекстовост позволява да се проследят стратегиите на писането като изместване. I love this game.Георги Господинов3: Тела и текстове (част ІІ - Смъртта на кръга "Мисъл") - дискурсът Авторски Литературен Театър - е пре-записан като "АЛТ дискурс". АЛТ дискурсът като култура на телесността4 е заличен в текстуалността на следите, в-писан-е произвеждащо единствено разлики. В АЛТ дискурсът тялото на автора е, което удържа екзистенциалността5 - в Писма до Гаустин този център, тялото, е заличен. Ролите, които в АЛТ дискурса се изпълняват от Пламен Дойнов, Бойко Пенчев, Йордан Ефтимов и Георги Господинов - в Писма до Гаустин са заменени от общия текст: телата от Тела и текстове са заличени, пре-записът в деконсруктивистичното си действие заличава телата (им) - без езика няма тяло / без езика-нямо тяло / важно е ухото само / тази мида на страстта (Нямо тяло). Тук езикът трасира следи като телесност, differance - в праксиса на едно етимологиччно ухо. Тялото е само ефект-ивна следа в процедурите на пре-записа. Процедурите на заскобяването на АЛТ дискурса като "АЛТ дискурс" включва писма и фотографии, Литературен вестник, Йоан, Покриване с найлони на площад "Славейков", Подир сенките им, За русите жени, Лош опит (с текстуализирана "кръв"). Нека всеки напише "кървавите" писма, за които е мечтал. I love this game. Георги Господинов. Аз съм леко ранен, / много леко ранен / и неловко кървящ / в мировременно положение (Разпускане на любовните армии). Очертава се онова, което е несводимо до бащата, където желанието на майката е последната мярка за текстуалността (Дерида). Текстуалността - в женския си род и единствено число - като алегория и фигуратив в - писането може да се проследи в Нямо тяло, Разпускане на любовните армиии, Край на минотаврите и в Третия пол - Видях я после Майка на децата си/.../ Сега е майка на децата си /Сега е майка на децата си. Няма да ви изпращам деца, а само пощенски картички. Дерида. Пощенска картичка.

 

         Пощенски картички-Писма до Гаустин-писма и фотографии

 

         Г. (грама, gramma, Г (аустин), Г.Г., Георги Господинов) е следа в/за Граматологията на Дерида. Двойният сеанс на писма до Гаустин - писма и фотографии осъществява ефективни трансформации в писмата на Дерида. Пиша ти писмата на един пътуващ търговец, надявайки се, че ще чуеш смеха и песента - единствените (единствените какво?), които не могат да бъдат изпратени, също както и сълзите. Derrida. The Post Card. Фантазното се е приплъзнало, утаило се е в текстуалността на Пощенските картички (писмата) на Дерида и Яворов като желание по архи-следите (сълзите), които (не могат) да бъдат изпратени). В писма и фотографиии архи-следата от писмата на Дерида и Яворов е потисната. Тя не присъства като апория и /или желание по/на това, което не може да бъде изпратено. "Сълзите" в писма За русите жени, са въз-действени при очертаване на гънките на лекото писане, те са, които създават ефектите на писмото (ecriture). Тези "сълзи" очертават, чертаят "тъгите ни", "тъгите на краевековието" в-писан-е-то. "Тъгите на краевековието" като следи и фигури са чисти симулакруми които могат и са, пре-копирани, цитируеми и четими като пре-запис (копие)- и върху корицата на Писма до Гаустин - съблазняващи реторичните прочити. В тях има Ах / дошло естествено / в тях има естество / в тях има мiр. "Тъгите на краевековието" са знак (или корпус от знаци), които като следи могат да бъдат сложени в кавички, заскобен-и , цитиран-и, пре-копиран-и, пре-записани в деконструктивното писмо и фотографиите (тук отново можеш да погледнеш фигурите върху корицата на Писма до Гаустин). Пре-копирането или пре-записът е това, което кодово и функционално бележи и изравнява писма (ecriture-писамото) и фотографии. Знаци за/на чистия симулакрум. В писма и фотографии структурата на фантазмите в писмата на Яворов (един от свръхзнаците на тъгите на краевековието) е неизбежно и стратегически заскобена, цитирана, четима, пре-копирана - пре-записана в реда на деконструкцията ката праксис. Структурата на фантазмите в /на писмата на Яворов е цитирана и употребена по пътя на прагматика(та) в писма и фотографии. Желанието по това, което не може да бъде изпратено - архи-следите (като сълзи), които присъстват в писмата на Дерида и Яворов, онова, което прави възможен сюжетът на Пощенска картичка Дерида-Яворов - в писма и фотографии е съзнателно или безсъзнателно потиснато, неразгърнато като възможен сюжет, липсващо. Задраскано и четимо единствено като бегла следа в рамките на Фотография І и Фотография ІV (ще цитираме само последната). "Чудех се, Гаустине, дали това е езикът отпреди Вавилон, или един каращисан наново след балканските вавилонии говор. Всичко това, сещаш се, не излиза на фотографията." Това е гласът, възвърнал се, макар и симулантно: едно бледо "ехо" от Вавилонски кули на Дерида. Проблемът за неналичното, което не може да бъде изпратено (като апория и желание) - присъстващо в писмата на Дерида и Яворов /архи-следите (като сълзи)/ - не се вписва в писма и фотографии.6
         Писма и фотографии актуализират и разгръщат други истории. Като експлицитен интертекст е четим цитата на мета-кода от поетика на прозата - "Фигурата в килима" на Хенри Джеймс - "нещо като сложна фигура в ориенталски килим". Във Фотогафия І - "Тук седим отвън на кафенето встрани от чаршията, на малка квадратна маса с мушама, нарисувана в източна геометрия. Намирам Ориента по своему геометричен, и това е геометрията на лабиринта, геометрията на облото" (тук може да се прочете като пре-запис - копие и Баклавите на деня към Фотография І). Цитирането на фигурата (като мета - код) и на лабиринта е само съблазняваща следа симулакрум, която приканва към разнищване на текста и по посока на Барт, Борхес или Еко. Греховен лабиринт, отдето би те извело пението на джамиите по пладне (то не е излязло на фотографията). Неналичното, което не може да бъде изпратено в писмото - архиследите (като сълзи), които присъстват в писмата на Дерида и Яворов - това, което прави възможна Пощенска картичка J. Derrida - Javoroff - този така възможен и желан сюжет остава потиснат, неразгърнат, липсващ, нереализиран, задраскан в писма и фотографии. Той остава четим единствено като тъгите ни по Пощенска картичка Дерида-Яворов. Освен това писма до Гаустин - писма и фотографии изгарят в желанията (си) на "раздвоения" презапис:

 

         Г(осподин) Г(аустине),

 

         Гледам "Писма до Гаустин" (гледам и следите "На острова...") и изпитвам чувство за нещо извършено въпреки времето и мястото. Разгръщам я и ми се струва, че нашата литература почва от днес. Едно лудо желание ме кара да се кача на "Айфел" и да я покажа оттам на цяла Европа. Хиляди-хиляди сърдечни поздрави.

 

         Javoroff. Un roman naturel, le 22, Nov.10, Paris, 2002

 

         Въпреки времето и мястото, дълбоко в себе си се интересувам от това, което не може да бъде изпратено, не може да бъде отправено по никакъв начин.

 

         J. Derrida. La Carte Postale de Socrate a Freud et au-dela, Paris, 1980

 

 

 

 

Бележки:

 

1 Пощенски картички на Дерида се цитират по Ричард Рорти. Случайност, ирония и солидарност.ИК- Критика и хуманизъм, С.,1998, с. 159 [горе]
2 Дерида, Жак. Позиции. КХ., С., 1993 Всички цитати от тази книга на Дерида в критическия ни текст по-нататък са означени като (Дерида) [горе]
3 Господинов, Георги. I love this game. Литературен вестник, 21-27,2, 1994 [горе]
4 Дойнов, Пламен. Авторски Литературен Театър (АЛТ).Авторът: причината и смъртта . Литературен вестник, 21-27,2, 1994 [горе]
5 Дойнов, Пламен, цит. текст, Литературен вестник, 21-27,2, 1994 [горе]
6 Писмото се деконструира по Яворов, П.К. Писма. Автобиографични материали. Събрани съчинения, т.5, С., 1979 [горе]
7 Докато критически четяхме Писма до Гаустин, съзнавахме, че един по-отговорен критически прочит би проследил "историите в постмодерните ситуации" в "Парипатетики" и Писма и фотографии (Фотография ІІ видимо издържана като "история а ла Борхес"). Както би проследил важния за всеки филолог въпрос - кой или кои са Образцовите читатели на писма до Гаустин-писма и фотографии [горе]

 

 

 

Електронна публикация на 30. април 2004 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]