Мария Липискова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска поезия | страницата на авторката

 

следите на изгубеното време

 

Мария Липискова

 

 

      в един летен следобед
      седнал на пода
      подреждаше цялото родословно дърво
      далечните си корени дядовци от двете страни с бутониери с бели цветя
      белите лица на маминките носещи чая със сладко следобед
      неродените си деца които достигат високите рафтове
      и събарят семейните снимки
      смехът когато го подминават
      и той стои невидим и мълчалив
      невидим
      свит в клоните на тази стая

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

 

Електронна публикация на 14. ноември 2012 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]