Пламен Влаев

рецензии

Литературен клуб | Рубрика „Присъствия“ | страницата на автора

 

           Рубриката се поддържа с конкурс на
           Национален фонд „Култура“

    Национален Фонд ``Култура`` / National Culture Fund

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Павел Павлов за свои съвременници

     

    Пламен Влаев

     

     

             На книжния ни пазар се появи двутомникът на Павел Павлов „Шепа мигове”, посветен на десетина напуснали ни вече писатели и още толкова негови колеги актьори и художници. В скромно по обем, но автентично и паметливо повествование, режисьорът разказва случки, останали в паметта му за времена, които днес изглеждат безвъзвратно отминали, но могат да бъдат безпристрастно оценени, едва след необходимия исторически толеранс. Едновременно мемоаристика и културна историография, книгата разказва за най-изтъкнатите му съвременници в сферата на духовното. Всички те - вече лишени от тегобите на „земната юдол”, оживяват отново в неговите спомени – със слабостите и превземките си на хора, но и с непреклонимото си желание за истински творчески върхове. Може би идеята за достигането на „творческия връх” звучи клиширано, но всички творци, за които Павел Павлов говори, наспроти на ежедневието и битовизма, са се откроявали тези личности, защото работата на писателя, актьора и въобще на човека на изкуството е майсторска и заслужава признанието и паметта на времето. Тя изисква пълно себеотдаване, а понякога и себеотричане на посветилия й се.
             Павел Павлов умело избягва изкушението да говори за себе си, а набляга на представянето на приятелите и духовните учители, такива, каквито ги е запомнил той – чешити, но чешити талантливи и самобитни. За мнозина от читателите те са исторически лица, избледнели смътно, но под перото на Павел Павлов те стават действителни, оживяват в настоящето.
             В първи том на книгата „Шепа мигове” авторът се връща към забележителните неща на българска сцена през 70-те и 80-те години на миналия век. Това са години, белязани с влиянието на съветския модел в изкуството, охотно обикнат и възхваляван от множество български критици, преподаватели, творци. И все пак дори в тази конюнктурна среда е имало островчета на свободомислие - театралните постановки в храмовете на Мелпомена и забележителните актьори, „великани на духа”, които публиката обожествява.
             Още в предговора на тома мемоаристът засяга темата за късата памет на българския народ, за вечната му склонност да залита от „Осанна!” до „Разпни го!”, дори за най-талантливите си съвременници. Немалко от тази плеяда „личности без дубъл” си отиват огорчени от този свят, отритнати от лоното на най-свидното им – българската театрална сцена. „Докога, Българийо?”, възкликва изстрадалия тези мигове режисьор, но сам не смее да даде отговор.
             Конюнктурната партийна върхушка често е винила Павел Павлов, че кани все едни и същи актьори в постановките и филмите си. Те са най-ярките в неговите очи, но те са и негови приятели пак поради същата причина. С подобен софизъм режисьорът успява да отклони атаките на неуморната партийна цензура и да върви по избрания от него път.
             За всеки от колегите си е намерил добра дума, за всеки е пресъздал интересни епизоди от съвместната им работа, но с особено преклонение и признателност си спомня за своя учител – театралният педагог Кръстьо Мирски. Мотото на учителя - „словесен ерудит”, е, че „културата е мярка”. Павел Павлов се надява, че ще дойде ден, когато беседите на учителя му ще бъдат публикувани, спектаклите ми – извадени от праха на времето, както се полага на един от първите големи преподаватели и режисьори.
             Не са пропуснати, а напротив – обширно представени, спомените за забележителните български актриси Леда Тасева, Невена Коканова, Катя Паскалева. Както и проблемите, които съпътстват творческия и житейския им път. Сред разказаните истории са и имената на Николай Бинев, Антон Горчев, Апостол Карамитев и Андрей Чапразов. И колкото и да е ампутирана склонността ни към обожание днес, не можем да не усетим, дори само по запазените снимки и декори, че това поколение театрали е имало своята индивидуалност и не се е задоволявало само с творчески сурогати.
             Втори том е посветен предимно на писатели – Константин Константинов, Фани Попова-Мутафова, Анна Каменова, Вера Мутафчиева, Николай Хайтов. Вътре попада и историята как с помощта на Ганка Найденова (племенницата на Яворов) се поставя на софийска сцена пиеса, режисирана от Павел Павлов и съдържаща писмата на Явор и Мина- за изпепеляващата невъзможност на любовта им, за живота „с много празници в календара, но никакъв в сърцата”. Тази пиеса се казва „Душата ми е стон” по препоръка на Найденова и жъне голям успех.
             Авторът проявява пиетет към отритнати от официалния канон писателки (Фани Попова-Мутафова, Анна Каменова). Има и доста лични неща в материала за тях – за огорченията, понесени от режима, за прениите, разгорели се между мастити литературни критици за достойнствата и несъвършенствата на пресътворените им герои.
             За двама от може би най-изтъкнатите белетристи от втората половина на XX век срещаме повече непосредствени впечатления за техните характери, за чисто човешките им взаимоотношения. За съжаление на театрала съвместната им работа е доста ограничена – няколко екранизации по разкази на Хайтов и нереализирания проект за пиеса - рецитал със старинна камерна музика по мотиви от исторически романи на Вера Мутафчиева.
             За днешния читател книгата „Шепа мигове” има и културна, и историческа стойност. Макар и нелишена от пристрастия, тя му дава възможност да надникне в творческите лаборатории на мнозина културни дейци от миналия век, да съпреживее техните житейски драми и съдби и да оцени по своя аршин приноса на това поколение за духовното наследство на България. Със сигурност мненията ще бъдат различни, дори полярни, но с мемоарите си Павел Павлов успя да добави непознати щрихи в портретите на тези напуснали ни творци и същевременно да ни подтикне да с спомним за тях и за делата им.

     

     

     

     

     

    ---

     

    Павел Павлов. Шепа мигове. I и II том Изд. „Библиоскоп“. София, 2010

     

Електронна публикация на 17. юни 2010 г.
г1998-2016 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]