Огнян Стамболиев

литературна критика, преводи

Литературен клуб | нобелисти | страницата на автора

 

КРЪСТАН ДЯНКОВ: "БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Е СИЛЕН И БОГАТ..."

 

Едно от последните и непубликувани интервюта на големия наш преводач

 

Огнян Стамболиев

 

         На Кръстан Дянков /1933-1999/ дължим познанството си с големите образци на американската литература на ХХ век. Чрез неговите преводи ние се срещнахме със: Стайнбек, Колдуел, Ъпдайк, Чийвър, Сароян, Сандбърг, Фокнър. И това не бяха просто преводи, а претворяване. Владееше не само английския американски, но и българския език виртуозно. Беше ненадминат майстор в това свръхтрудно и не винаги благодарно изкуство. Беше не само преводач, но и литературовед и културолог, който се грижеше за чистотата и богатството на съвреремения български книжовен език. И без да бъде преподавател, учеше безкористно и всеотдайно младите си колеги. (О.Ст.)

 

 

          - Как се насочихте към изкуството на превода? Случайно или съзнателно? Имаше ли някакъв повод? Сред Вашето поколение преводачи, Вие сте сред първите, които се насочиха към английския език и по-специално към американската художествена проза. И защо именно към американската?

 

          - Към превода се насочих отначало съвсем любителски. Бях още гимназист, когато ми попадна една брошурка, кратко жизнеописание на Блез Паскал, който по това време беше мой любимец в областта на физиката. Заех се да я преведа от английски, за да я прочетат съучениците ми. Усещането, че текстът ми се "удаде", ми достави особена радост и по-късно, вече като студент, реших да превърна това любителско задоволство в професионално. Когато бях ученик на мода беше немският. Навсякъде в България можеше сда се намери едно немско списание, казваше се "Сигнал". Беше богато илюстровано и се различаваше от българските тогава. Не обичах немците, които бяха зцавладели полони Европа. Като реакция срещу тях, се обърнах към английския и към американската култура и литература. След това учих в универсистета. Като студент започнах да се занимавам по-сериозно с езика на Шекспир и Байрон. Четях американски писатели. Първоначално преведох няколко разказа на Ърскин Колдуел, който беше и тема на дипломната ми работа. Три от тях бяха публикувани в първия брой на възроденото списание "Пламък" през 1957. Зарът ми беше хвърлен.

 

          - Какво ви дава и какво ви отнема преводът? Мнозина колеги споделят, че преводът общо-взето е неблагодарно изкуство...

 

          - Даде ми неизброими познания в безброй области: литература, история, обществени науки, фолклор, религия, но като че ли най-важното беше задълбоченото опознаване на нашия собствен език, нещо, което дори оригиналното литературно творчество не може да предложи. Амбицията за сътворяване на художествено, индивидуално писане като че ли винаги ми е била чужда - стигало ми е това, че познанството с чуждата литература ми е предоставяло възможността да се изпробвам в литературоведската работа. А ми отне завинаги заблудата, че има непреводими текстове. Не, противно на това широко разпространено мнение, непреводими текстове няма! Още нещо бих искал да подчертая: българският език съвсем не е беден и неразвит, както твърдят някои. Той е много по-силен и по-богат, отколкото сме склонни да вярваме.

 

          - Мислите ли, че един професионален преводач на художествена литература може да работи с няколко езика и във всички жанрове?

 

          - Мисля, но не съм убеден, че успехът му за всеки език и жанр може да бъде равностоен. За всекиго има един и само един език, в чиито дълбини (а най-вече в съответната национална култура) той ще проникне най-добре.

 

          - Споделяте ли своя опит с младите? Вие сте сред най-популярните и уважавани преводачи у нас.

 

          - Напоследък все повече. По едно време дори мислех да се откажа от активен превод (макар едното да не пречи на другото) и да дам натрупания си опит на онова поколение преводачи, които ще трябва един ден да ни сменят - надали ще се намери по-благодарна работа. Само че разбрах, предаването на опита не става с откъсване от професията, а тъкмо наопаки - с постоянно поддържане на наличната квалификация, дори може би и тук примерът е най-доброто обучение. Разбира се, младите по закон обичат сами да се сдобиват с необходимото, но усъвършенстването всякога става, когато следваш някакви образци. Помня колко трудно ни беше преди години, нямаше оформена българска школа за превода и всичко трябваше да налучкваме с много усилия. Сега младите могат да си спестят това.

 

          - Вашите по-конкретни препоръки за начинаещите преводачи?

 

          - Те произтичат от казаното дотук. Преди всичко убеденост, че професионалният избор не е плод на прищявка, а вътрешно усещане за необходимост, отдаденост на литературата, най-вече неотклонното желание да направиш достояние на другите онова хубаво, което си прочел на един чужд език. След първоначалното лутане (исторически период, течение, представители, стил и др.) трябва да намериш себе си съобразно своя личен вкус. Един текст не бива в никакъв случай да ти бъде чужд, още по-зле, ако ти е противен. Трябва да усещаш себе си в автора и автора в себе си - инак тъй необходимото покриване на автора с преводача никога не би се получило. Последно (разбира се, за този разговор), но по мое мнение най-важното - безпределна преданост към българския език. Само той (и нищо друго!) е ковкият метал в ковачницата на преводача.

 

          - С какво ви привлече работата над Вашия любим Уилям Фокнър? Посветихте му толкова време и сили досега...

 

          - Та той е най-големият епик на съвременната американска литература, една малка "енциклопедия американа". От него съм научил повече, отколкото от всички други книги за Америка. И не само това. Фокнър е непомръкващият пример, без който нямаше да има нито О'Конър, нито Тенеси Уилямс, нито Габриел Гарсия Маркес. Да не говорим какво велико предизвикателство е той за преводача. Какво изпитание, какво напрежение, изтощение на човешки умствени, та и физически ресурси и какво огромно удовлетворение накрая. С прозата му не можеш да свикнеш, не можеш я "научи". Фокнър вечно изненадва, смайва, плаши и респектира, бяга от тебе, връща се, спотайва се, чезне и наново се въззема - огромен, непроницаем, вездесъщ...

 

Електронна публикация на 28. юни 2006 г.

г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!