Огнян Стамболиев

литературна критика, преводи, публицистика

Литературен клуб | нобелисти | страницата на автора

 

ДА НЕ ЗАМЪРСЯВАМЕ ЕЗИКА СИ

 

Огнян Стамболиев

 

"Език свещен
на нашите деди..."

 

         - Здрасти, комшу! Как е хавата? Върви ли ти алъш-вериша? Днес май аз ще ти направя сефтето.
         - Бива. Станах рано и още сабахлаим дигнах кепенците на дюкяна...
         - Ашколсуун! Машаала! Ти, адаш, май учи за друг, знам, че имаш китап за даскал, а пък яс какъв мерак завъртя търговийка!... Ашколсун, адаш!
         Не, уважаеми читатели, това не е откъс от някоя битова повест на Любен Каравелов или Илия Блъсков от турско време. Това е най-обикновен разговор между двама съседи от един съвременен български град, в който има университет и дори опера и музикален фестивал на световно равнище. Разговор от ХХI век, 130 години след Освобождението на България от турско робство. Разговор между двама образовани българи, наследници на една от най-древните култури в Европа, дала при това писменост и култура на част от човечеството.
         Да, както виждаме, езикът на днешният българин се промени много, замърси се, изпростя. От една страна - американското влияние с елементарния American English от телевизията, екшъните и долнопробните шлагери , а от друга - за която ми е думата сега: турцизацията. Нашият хубав, звучен славянски, европейски език, този, с който си служим всеки Божи ден, се е замърсил прекалено от турцизмите. И много красиви български думи или такива от световния езиков фонд вече са изместени от турско- арабските им синоними. Защо,например, трябва да казваме: "адаш", "комшия", "бабалък", "серт", "алъш-вериш", "на кестерме", "акран", "джам", "мезе", "акъл", "сербез", "софра", "долап", "бая", "теке", "тапия", "тескере", "аскерлък" и т.н., след като за всяка от тях си имаме своя българска, по-чиста, по- звучна, и по-красива. Преведете си която и да е от тях и ще се убедите сами. Това са думи, които направо зацапват езика ни. Дърпат ни надолу, към Азия, към Ориента, а нали сме се запътили към Европа, където винаги ни е било мястото. Връщат ни към жестокото и варварско турско робство, което някои безродници сега наричат "османско присъствие"! Не изгубихме ли толкова много през тези тъмни петстотин години? Раните ни още не са зараснали и едва ли някога ще се затворят.
         В красивата ни страна все още имаме прекрасни места с... турски имена! Защо да не преименуваме / по-добре късно, отколкото никога! /: Кайлъка, Аязмото, Хисарлъка, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаин Боаз, Мусала, Бузлуджа, Тунджа и много други, които само ги загрозяват с азиатското си звучене? При това, това са имена от робски времена. Грешка е , че държавата ги е оставила с тези имена от робството. Почти всички народни в стара Европа са били под нечие робство /разбира се, не под толкова дивашко и варварско като турското!/. Повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването им не са запазвани. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу - Херманщадт, нито Вроцав - Бреслау или Карлови Вари - Карлсбад... Да, тези имена могат и трябва да се променят - да бъдат назовани с хубави и звучни български имена, нали са изконнна част от България, а не от някаква си бивша турска провинция, за която още бълнуват в Анкара?! Има ли в днешна Турция или Гърция съхранени български топоними/ имена на градове, села, реки, хълмове и местности/? Няма! Дори и сред българските, които и до днес са заграбени от двете ни съседки, няма да срещнете нито едно българско име. Както и българи. Те са или просто зверски избити/ като онези 1500 000 невинги арменски мъже, жени и деца, което нашите "народни натрапници", пардон!, избранници, начело с др. Зайков /Пирински/ имаха наглостта да отрекат! - за срам на България пред света!/ или са просто прогонени ,ограбени или насила претопени. А малодушното ни, предателско правителство не иска да бъдат обезщетени тракийските българи. Премиерът стигна дотам, че приветства турската гвардия в Анкара на турски!
         И така: турски географски имена, по пет пъти на ден вой на имама от джамията в центъра на европейската ни столица, турска реч по Националната телевизия, чалга и кючеци по телевизия "Планета" и по Би Ти Ви, турски "културни" центрове в народни читалища и турски театри за маанета и кючеци, издържани с нашите пари, и турски думи, замърсяващи българската реч... Не, нашият път няма да мине през Босфора!

 

 

 

Електронна публикация на 24. юли 2006 г.
г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!