Огнян Стамболиев

литературна критика, преводи

Литературен клуб | нобелисти | страницата на автора

 

ВАЗОВ... НА ТУРСКИ?!

 

Огнян Стамболиев

 

         Да, уви, стигнахме и до там. След като съкрати и осакати куп български театри българската държава откри два турски! В Кърджали - "крепостта на Доган" и в Разград. Това стана преди три години при управлението на царистите и на техния послушник Абрашев. Началните траншове бяха само... по половин милион лева/!/ за двете трупи, които така и не се комплектуваха за тези три години.
         И така, ако случайно попаднете в Кърджали, ще се чудите дали сте в България или в Турция, защото турската реч звучи дори в Общината. А театърът се казва "Кадрие Лятифова" на името на някаква певица на кючеци и маанета от 50-те години, а в Разград - името е по-театрално "Назъм Хикмет". Но театри ли са това?! Видях представленията им в Русе, Шумен и по телевизията. Трудно може да се каже, че бяха истински театър, а не някакви кресливи полуревюта, полуестради, гарнирани обилно с кючеци и маанета.
         А сега и Вазов - по повод 85-годишнината от смъртта му! - в Шумен /гастрол на Кърджалийския турски театър/ със "Службогонци" в превод на турски от Исмаил Аглагюл. Може би следващата постановка ще бъде рецитал по стихове на Чинтулов, Славейков и публицистиката на Ботев на турски... След като ги изгониха ог българските учебници...
         Двата "театъра" от Разград и Кърджали за цели три години - или по-точно творчески сезона с по 10 работни месеци - са произвели... цели 3 /три/ постановки. За същото време един нормален драматичен театър у нас реализира - с големи трудности, спонсори, упорит труд - по 10-12 заглавия. Така е и в Русе, и във Варна, така е и в бедните, но добри и професионални български драматични театри на Кърджали "Димитър Димов" и на Разград "Антон Страшимиров". Субсидията на привилeгированите "доганови сцени" е по 45 000 лева за сезон /в случая с 1 заглавие и малко представления/, а за българските само с по 10 000 лв отгоре за 10- 12 премиери и голям брой представления по план за деца, ученици, възрастни и турнета из регионите!
         Не знам как е в Турция, но там остатъците от унищоженото българско население едва ли се радват на подобен разкош - български театър. Там те дори не могат да носят българските си фамилии и да мечтаят за театър или читалище. Там те са насила потурчени, доколкото са останали след зверските кланета и през ХХ век. Апропо, българските читалища в цялата област на Кърджали вече са се превърнали в центрове за открита и нагла пропаганда на азиатската турска култура, а се издържат от българската държава, което е в сериозно нарушение на Закона за народните читалища, който някои предатели като продалата се на ДПС вдовица на българския национален поет Дамян Дямянов, са вече готови да променят в угода на Доган.
         Да, това се казва привилегия! Да работиш в подобен "театър", така щедро подкрепен и субсидиран от българската държава за сметка на истинските и нужни професионални културни центрове, които се задъхват от безпаричието си. Ето, например, в столицата на Добруджа, Добрич, където има три театрални зали, а няма актьорска трупа, няма и пари за театъра, който по време на румънската окупация е бил духовният светилник и е допринесъл много за освободителните борби там . В Разград пък като направиха новия театър, вместо да предоставят старата сграда на Филхармонията и Хор "Железни струни", едни от най-старите музикални институти у нас, ги предоставиха на турския театър.
         Друг е въпросът след като и българските народни читалища в Кърджалийско се турцизираха и станаха центрове за пропаганда на ислямизма/!/, дали има нужда от подобни " театрални сцени"? Има ли за тях подготвени актьори и режисьори- постановчици, сценографи и художствени ръководители? Засега няма. Имат ли те подходящ репертоар, след като са опряли до Иван Вазов?
         Има ли реална необходимост от тях? И с кючеци и маанета ли ще възпитават те това население, не малка част от което вече може да говори и да пише на езика на страната, в която живее и е родено /!/ и от известно време - пак под диктовката на агента Сава - Доган - упорито и целенасочено /пред безразличния поглед на правителството и президента!/ се турцизира и сепарира от България, което в недалечно бъдеще ще доведе до необратими, фатални последици.

 

 

 

Електронна публикация на 09. юли 2006 г.

г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!