Бойко Роа

веселата къща
(весел разказ)

00

Ако сте родом от Лайпциг Вие от всяка точка на града за не повече от  час можете да стигнете до веселата къща. Ако летите над града то ей там, погледнете, до жп-гарата в дясно, до езерото, е къщата. Но най-добре бихте могли да я разгледате, ако се качите на една от тополите пред нея.
От високото можете да надзърнете в жилищата на бюргерите, да следите живота им, техните привички и забавления. Сградата е стара и безлична. Прилича на натирено от стопаните си животно. То се е свило между новоремонтираните съседни здания и човек не може да го запомни с нещо. Кафява фасада, тухлен вход, четири етажа с мансарда. Ако времето е лошо, или пък грее весело слънце, то вие ще минете покрай веселата къща и няма да я забележите.

01

Ходилата на госпожица Неудачен камък бяха извънредно малки. Гледайки ги, на човек му се струваше, че тя би могла да обуе дори обувките на куклата Барби. На моменти тя самата имаше подобно усещане. Дори веднъж се изкуши и изряза от модно списание скъп модел на луксозни сандали. Стъпи на тях и илюзията беше пълна. Но можеше ли така да излезе навън? Това беше невъзможно. Госпожица Неудачен камък стоеше сама в дневната подтисната от невъзможността
да бъде елегантна. След час тя излизаше от веселата къща. От близкия супермаркет си купуваше
сладкиши. Най-много обичаше кутиите с негърски целувки. Дано само не напълнея, минаваше през ума й. И все пак, ако не друго, то нейна утеха оставаха малките й ходила. Те са толкова, толкова малки, че дори съперничат на ходилата на приказната Барби, радваше се госпожицата.

03

Куче ли беше съществото, за което се грижеше пенсионерката Черешка? И ако беше куче, през какви ли кръстоски на породите бяха минали родителите му? Все пак беше ясно - кучето се казваше Нели. Малко на глед, късокрако, с щръкнали уши, то наподобяваше ангорска котка. Муцуната му беше тънка, а козината сплъстена и дълга, нашарена с бели и черни петна. Очите му не бяха очи, а две черни маслинки. Нели обичаше да уринира на входната площадка. По средата на стълбището дори се оформи постоянно корито на бързия ручей, който кучето, въпреки виковете на старата Черешка, пускаше. Миризмата във входа за седмица ставаше непоносима. Обитателите на веселата къща бърчеха носове и не обръщаха внимание на Нелините своеволия. Имаше по-важни неща от това да следиш поведението на едно грозно животно. Съживявайки струята на не съвсем пресъхналия ручей, животното радостно си мислеше - едно истинско малко царство си имам аз! После, дърпана и навиквана от старата госпожа, Нели послушно излизаше навън - доволна и облекчена.

04

Очите на младия господин Огнена нощ имаха красив небесносин цвят. Дядо му, поручик Вътрешен двор, беше очаровал със същия този цвят госпожиците от уличните кафенета. Тогава беше времето на Третия Райх. Днес, синият поглед на внука отразяваше не изпепеленото лице на Варшава и оловните редици от пленници, а изтритото от подметки стълбище на веселата къща.Господин Огнена нощ живееше на мансардата заедно със приятелката си Сузи. Понякога в полунощ той я обладаваше внезапно. Сузи крещеше силно и продължително. Тогава всички в къщата - доберманът им Цезар, Господин Горчив Шейк, братята Лоша Музика, Пенсионерките Черешка и Дух, студентът Ганев и госпожица Неудачен Камък се събуждаха. Нощното нападение продължаваше половин час. По време на сражението сякаш само участващите в него играеха в глухата къща.Останалите лежаха възбудени и вцепенени. По стар немски обичай, при подобно нарушаване на реда бързо се взимаха драконови мерки. Ще му дадем да се разбере, гълчаха мислено наемателите. Още утре ще извикаме домуоправителя! Безобразие, простащина, свинщина! Но в небесносините очи на господин Огнена нощ имаше Нещо плашешто. Това Нешто, дошло по генетичен път от стария поручик Вътрешен Двор като смъртоносен газ на Гестапото, задушаваше заканите на съседите. Неговият фин син блясък се сгъстяваше и, изпълнил до край цялата сграда, заплашваше да вдигне всичко във въздуха. С-с-с-с. С-с-с-с-с-с. С предпазливи пръсти обитателите на веселата къща приглаждаха краищата на юрганите и се опитваха да заспят.

05

Ако се организираше в Лайпциг фестивал за най-добър чистач, то със сигурност наградата щеше да вземе господин Горчив Шейк. Неговото лице наподобяваше подгизнал хляб. Дълъг и с извънредно големи ходила, той като паяк пролазваше стълбището на веселата къща. Ако някой му кажеше "добър ден", господин Горчив Шейк отговаряше с " Ъ ?". Главата му като куха кратуна се удряше в дървения парапет. За какво ли си мислеше този човек? Мечтаеше за едно - да бъде най-добрият чистач не само в квартала, не само в града и в страната, а на планетата. Мина времето на ленинските съботници, когато с щърбава метла и вестник се опитваше да въведе ред в обвитото в паяжини стълбище. Сега той се доближаваше до своя идеал. Полираше като факир пода с висококачествен химикал. Размахваше под себе си мек вълнен парцал. Скрита тайна беше дезодоранта, с който накрая напръскваше всичко. Добра, много добра работа, кимаха съседите...
Но господин Горчив Шейк не разбираше за какво го хвалят. Бързо, за да не прекъсва работата, той вдигаше глава и с едно "Ъ?" ги подканяше да обеснят.

06

Братята Лоша Музика бяха щасливи. Животът им във веселата къща минаваше безоблачно. Не работеха. Ден и нощ гуляеха. Носеха фланелки с образа на Че Гевара. Със стари бейзболни шапки, с
дълги несресани коси, с бради, с кърпени джинсови панталони, с очила, винаги учтиви, те
се смятаха за красиви. Купуваха каси с бира. Вечер идваха гостите. В полунощ всички радостно и задружно пееха " Хой, хой, - алилуя ". " Хой, хой, - алилуя".

07

Студентът Ганев се премести във веселия дом след като жена му го изгони от къщи.Понеже беше в ужасно състояние на духа той започна за утеха нощем да рови в контейнерите за смет. С изумление и голяма радост Ганев намери в кратко време три килима, маса, два стола, четири абажура, тенджера, настолна лампа с перуански орнаменти, телевизор, стар радиоприемник, балтон, клетка за морски свинчета, пет рамковани картини, принтер и стар компютър. Всички тези предмети бързо намериха своето приложение в обърканото ежедневие на бедния студент. Изключение правеше компютърът. Той стоеше в банята покрит с вехти дрехи. Един ден студентът свърза изводите на старата машина с телефонния кабел. Ганев следваше медийни технологии и знаеше, че най-доброто приложение на всеки компютър е да се свърже по телефона с мрежата Интернет. Така без да знае, че намерения компютър беше изобретение на един изчезнал загадъчно програмист, студентът на практика осъществи неговото последно желание. Тази случайна намеса донесе на обитателите от веселата къща едно голямо приключение.

08

Незнайно защо вече цели три седмици кофите за боклук не бяха изпразвани. Постепенно пред веселата къща се образува малка планина от отпадъци. Тя вонеше. Това ново състояние на нещата приятно разнообрази делника на братята Лоша Музика. Те решиха да отпразнуват събитието със тържество и да поканят съседите. Така при тях се отбиха на чашка всички, едно че имаха проблем за решаване, друго че пиенето беше безплатно. След полунощ къщата кънтеше от буйна веселба.
- Да живее лайняната планина! Да живее лайняната планина! - викаха прегърнати всички. Братята скришом домъкнаха от улицата кофите и изсипаха буклука върху главите на гостите. Настъпи неописуем празник. Госпожица Неудачен Камък намери изхвърлени обувки на Кукла Барби и веднага ги обу. Нели се завъргаля изпаднала в транс от различните миризми. Господин Огнена Нощ гледаше хаоса, сред който се намираше и изпитваше странен възторг. Чистачът Горчив Шейк, запретнал ръкави вече чистеше усмихнат. Другите танцуваха и пръскаха буклука над главите си.
После по покана на Ганев компанията се изсипа в квартирата му, за да види някакво изобретение.
Студентът включи компютъра и в стаята стана течение. Народът се развика.
- Ruhe, ruhe! - викна и на свой ред Ганев. - Ich bitte um Aufmerksamckeit!
Това е врата, през която се влиза в Интернет. Заповядайте всички! Никой не знаеше какво е Интернет, но щом поканата беше безплатна, то тя трябваше да се уважи. Хванати за ръце гостите запяха.
"Хайде - хоп. Хайде - хоп."
После се изгубиха зад една синя завеса с цветя. Повече не се върнаха. Веселата къща опустя. Мина време, основите се овлажниха, покривът натежа и веселата къща се срути.

 



Този разказ участва в конкурса, посветен на 121 г. от рождението на Йордан Йовков и бе класиран на първо място в класацията на един от членовете на журито (Борис Минков), но поради регламента, според който един разказ може да бъде награден само ако присъства в две класации, в крайна сметка "Веселата къща" не бе официално селектиран сред победителите. (Бел. ред.)