Нина Божидарова

рецензии

Литературен клуб - 20 години! | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

„Иронизация“ на българската литература –
за елегантната проза на Весел Цанков

 

Нина Божидарова

 

 

 

         „Блогът на местния идиот“ е брилянтна книга, каквото отдавна не се е появявала у нас.
         На пръв поглед можете да си помислите, че ще е пълна с карнавален хумор, както подсказва заглавието. Но зад това заглавие е скрито много повече.

 

         За мен лично не е преувеличение ако кажа, че иронията на тази книга е близка до тази на някои от класиците в жанра, ирония, излизаща от съвременното, за да достигне до някакво вневремево обобщение и да стане един траен художествен знак за нашата епоха...
         Весел Цанков е сдържан писател, не само в стила си, но и в количеството литературна продукция – малцина сме, които имаме неговите предишни книги, издавани в елитарни тиражи за приятели и ценители, ценители на афористичната изящност.

 

         Сега Весел ни предлага изтънчено иронично четиво с много финес на наблюдението. Новият му роман представлява резонанса на нашата съвременна действителност в една деликатна натура, възприемаща обаче тази наша действителност с цялата й фарсова нелепост като единствено „нормална“ и като единствена.
         Оттук идва и основният ироничен заряд на текста.

 

         Наративността у Весел Цанков се лее живо и естествено, като потока на живота, на нашия живот, узнаваем до болка, до смях, до най-незначителните уж подробности - и тук се проявява майсторството на белетриста - текстът му остава отстранен от злободневието, не се вкопчва в събитията и фактите на хрониката, остава дистанциран, разграничен чрез рефлексията на главния герой: фина, интелигентна и наблюдателно влюбена в живота. Тази дистанция и на персонажа и на автора към случващото се е не твърде голяма, но осезаема, тя е жива, динамична и всъщност може би именно тази дистанция е главното действащо лице - това полупрозрачно стъкло, което ни отделя от света.
         Главният герой е наблюдател, пасивен, защото е чужд на всичко наоколо, той е интелигент и връзката му със света, който го заобикаля, е неговият бинокъл. А повествованието, видяно през очите му, е всъщност напрегнато, динамично, стегнато, в тази история има и любови, и убийства, и отмъшения, и даже, по-своему, народен бунт. В известен смисъл „Блогът на местния идиот“ е всъщност революционен роман.

 

         „Весел Цанков както повечето много добри писатели не е забравил, че е бил дете, това личи и от възторга, който пронизва наблюденията на главния герой, това личи и от неутралното, невъзмутимо спокойствие на тона, това личи и от следите на вечната класика, които като сенки претичват през текста, намигайки на по-внимателния читател... Направи ли Ви впечатление, че японецът, единствен жител на японската махала, се грижи за единствената уличната лампа на селото, така както един персонаж на незабравимия Екзюпери се грижи за своя фенер на своята планета – та японецът е просто един побългарен и роден превод на онзи образ, покорил ни някога, когато за първи път сме отваряли „Малкия принц“....

 

         Книгата е двупластова, повърхността й е привидно простичка, непосредствена като блога на местния идиот.
         Тоест това е книга за читател от всяко ниво.
         В дълбочина книгата на Весел е синтез на нашето ПОСТ-общество – пост-какво? Комунистическо, демократично... просто ПОСТ - след, след всичко, отново в хаоса, - в този като че извечен хаос живеят героите на Весел Цанков, в този хаос живеем и ние.

 

         И може би заради това като прочетем веднъж тази книга ни се приисква да я отворим отново....

 

 

 

---

 

 

Весел Цанков. Блогът на местния идиот. Изд. „Сиела“, С., 2011 г.

 

 

Електронна публикация на 25. юли 2011 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]