Анжела Димчева
поезия
Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог
Когато се докосват душите, танцът на устните е излишен.
Когато те боли от отсъствие, представяй си за миг снежните ми пръсти.
Рисувам душата ти по стъкло от кристално очакване.
Луната зъзне прободена. Невъзможно е само възможното.
Прочетете стихотворението на италиански език
Електронна публикация на 06. март 2011 г.
© 1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!