Нощта разлиства
кървавите страници,
които утрото ще напечата
с главни букви.
Защо ли страх преглъщам
с млякото?
Усмивката е маска,
която не разбирам.

Над София изригва буря,
дълбае с черни пръсти вятърът,
снегът не мисли за пороците,
под неговата топлина
градът замира...

Сега и никога по-рано
смъртта е толкова позната,
изпива си кафето там, отсреща,
пресича улицата,
но не отминава.

Не казвай нищо,
вестника не късай,
сълзата е излишна дама,
наметната с тъгата
на прекършената слава.

Върви, не спирай да разказваш,
нощта ще чуе всичко –
от шепота до тътена,
от огъня до болката,
от нещото, с което се обичаме,
до нищото, което ни разделя.

Прочетете стихотворението на италиански език