Дърво без корен
е като любов без двама.
Залязва болката,
но раната е кратер...

И дъжд, и сняг
омесва лавата,
но с думи само
ти не ще превържеш
раните.

Дърво без корен,
пусто,
кухо,
но изящно...

По лунен лъч
ще сляза да те търся.
Ръката ти
ще свети уморена.

Защо ли в моята картина
свъсено дърво подпира
звук и цвят,
мирис и сълза,
летния ти смях,
зимния ти дъх...
И цялата
непредсказуема вселена.

Прочетете стихотворението на италиански език