Дилян Еленков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Дилян Еленков

 

 

сетих се за оня път
когато трябваше да свиря с жоро за пръв път
и бях толкова притеснен че изпих 6 диазепама по пътя в трамвая
първо взех 2 но още ми беше нервно затова после взех още 2 и после още 2
и като отидох у тях бях спокоен
той взе своята ямаха на мен ми даде акустичен fender
и започнахме и представяте ли си аз заспах на втората песен
беше ужасно по-голям срам не ме е хващал
разбирате ли жоро беше свят човек
плачеше с много сълзи за кучетата по улиците
казваше че хората са от камък
камъните са сърцата им
и аз бях съгласен с него
често си говорихме
за кучетата и музиката
за това реши да ме покани да свирим заедно
и представяте ли си как заспах на песента
която освен всичко друго не беше лоша
никога няма да забравя погледът му с който ме погледна после
няма да забравя и пътят до вкъщи
после свирихме още веднъж-дваж
но така и не направихме концерт
камък каза той камък
виж как ги убиват
как да накараш човек с камък вместо сърце
да заплаче

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. януари 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]