Дилян Еленков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Дилян Еленков

 

 

неузрели за смях
презрели
за усмивка.

 

зъбите
копнеят за други.

 

вечер
подготвят сутрешната
молитва.

 

 

 

 

 

***

 

 

 

губя я губя я губя я губя
ги всичките.
може би наистина боли,
може би те никога не са били.

 

седя и гледам двата
пръстена – единия с оникс,
другия от рижавата
девойка, която

 

беше.

 

 

 

 

 

***

 

 

 

светло е
още свети навън –

 

моите фисури, карциноми
свистящият им звук

 

ме гъделичкат и
скубя трева с ръцете си.
с уста обирам пръстта от корените

 

на стръкчетата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. април 2013 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]