Дилян Еленков

проза

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЕДНО ПАТРОНЧЕ УИСКИ, МОЛЯ

 

Дилян Еленков

 

 

        Прибирах се от среща с бившите си колеги. Висях на спирката на 102. Тъкмо бях изпратил Ружа в обратната посока и се чудех дали да си взема такси или патронче уиски. Парите ми стигаха само за едното. Свих си цигара. Наблизо чух смях. Бяха две девойки. Носеха найлонов плик и надигаха бутилка.
        – Наздраве – казах им докато минаваха покрай мен.
        – О, наздраве – отговори едната. – Ама ти не пиеш?
        – Нямам.
        – Заповядай.
        Беше водка. Отпих една глътка. Върнах бутилката и благодарих.
        – Ако искаш ела с нас, отиваме при един приятел. Съвсем наблизо е. В онзи блок – каза същото момиче и посочи нанякъде.
        – Чудесно. Да тръгваме.
        – Аз, между другото, съм Фетучи.
        – А аз Петучи – засмя се другото момиче.
        О боже, помислих си. Вървяхме и си подавахме водката. След две преки влязохме във вход и се качихме пеша до третия етаж. Спряхме пред едната врата.
        – Той е малко странен, но не се притеснявай – каза Фетучи.
        – Няма проблем.
        Извади ключ и отвори. Влязохме в тъмен коридор. Стъклената врата на хола светеше. Без да се събуваме тръгнахме натам. Вътре на зелен диван седеше слаб рус тип с червено лице и сини очи. Беше по шорти, въпреки че навън локвите замръзваха. Пред него имаше масичка с всякакви боклуци отгоре.
        – Готово – каза Фетучи – взехме. Доведохме един приятел, нали нямаш нищо против?
        – Сядайте. Аз съм Джовани – кимна ми русият тип и махна с ръка.

 

        О боже.

 

        Фетучи се настани до Джовани, а ние с Петучи седнахме на две табуретки от другата страна на масата. Извадиха от плика една трилитрова кутия червен пелин, бутилка водка и два пакета „Карелия”. Отвориха водката и наляха в порцеланови чаши.
        – Не пий преди Джовани – прошепна ми Петучи.
        Наведох се, налях си чаша пелин и я изпих. Погледнах Джовани. Той надигна водката. После се обърна, взе една китара от пода до него и започна да свири нещо. Не пееше. Момичетата слушаха и пиеха. Чак сега можех да ги огледам. Бяха симпатични, не особено красиви, към 20 годишни. И двете с леко къдрави, боядисани в черно коси. Зачудих се дали не са сестри. Беше доста скучно. Видях, че Петучи ровеше в боклуците пред нея, и реших и аз да правя същото. По едно време Фетучи плесна с ръце и стана. Тихо отиде до гардероба и отвори вратата. Беше пълен с разни кашони. Извади нещо и го донесе върху масата. Оказа се някаква помпа. Включи я в контакта. Видях, че държи в ръцете си четири–пет презерватива. Отвори единия, сложи го върху маркуче излизащо от помпата и натисна кръгъл бутон. Презервативът рязко се наду, тя го пусна и той звучно отхвърча. После направи същото с останалите.
        – Вижте как е-рек-ти-рат – завалено провлачи и се разсмя.

 

        Всички се смяхме.

 

        – Държа сексшоп – каза Джовани.
        – Аха.
        Продължихме да пием. Виното беше по-горчиво от обикновено и минах на водка. Не приказвахме много. Джовани от време на време свиреше на китарата, след което изведнъж ставаше, излизаше за минута-две и се връщаше. Седяхме си.
        – Искаш ли една свирка? – попита ме Петучи.
        Погледнах Джовани. Той бавно кимна, без да се усмихва.
        – Искам – казах.
        Тя приближи табуретката си до моята, протегна ръка и започна да ме опипва.
        Мина малко време. Не се получаваше.
        – Вижте, защо не отидете да вземете още пиене? – обърна се към нас Джовани. Подаде през масата 20 лева на Петучи.
        – Ок, миличък.
        Станахме и тръгнахме. На улицата попитах:
        – Пак ли водка?
        – Виж, време е да си тръгваш.
        – Ок. Една свирка?
        Петучи се захили, каза чао и изчезна. Повъртях се докато се ориентирам, намерих спирката. До нея имаше денонощен. Влязох. Вътре освен продавача нямаше никой:
        – Едно патронче уиски, моля.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 28. май 2011 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]