Емил Милев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Акростих

 

Емил Милев

 

 

І.

 

Протегни ръка
Остана ни малко
След онзи следобед когато
Лятото прободе
Елена с рога на пеперуда

 

Денят когато си
Отиде дори лудия от
Йордан
Дивите лебеди крещяха
Елате с нас в другата страна

 

Егото ах егото
Сега сме сами
Езерото проблясва с тъмни плисъци
Нереален е
Този сън на сенките
А нямаме друг

 

 

 

ІІ.

 

Сънуваме се бавно зад
Ъгъла на вселената
Наоколо проблясва празнота
Ятото на дивите лебеди отнесе лудия
Тази сцена на началата остана без декори

 

Нали стана крал Хамлете
А къде е черепът на Офелия

 

Зоват се душите ни
Във тъмното докосват се като
Улулици скитници
Цели са
И няма да се върнат вече в
Телата си сънуващи
Есента проблясва в езерото

 

 

 

ІІІ.

 

Сега съм си отишъл
Цялата ми сянка щастлива е с
Егото си ах егото
Натъпках го със сънищата на сбогуване
А лятото прободе елена с рога на пеперуда

Електронна публикация на 08. февруари 2018 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]