Емилиян Николов

рецензии

Литературен клуб | страницата на автора | азбучена каталог

 

ЗЕМЯТА ОТ ПТИЧИ ПОГЛЕД

 

Eмилиян Николов

 

 

         От няколко дни един от символите на София Мостът на влюбените зад НДК е залят от тълпи от хора. Още отдалече се виждат стативи, на които има снимки. Аз лично не си спомням някога да е имало изложба на открито на това място, но ето че се случва. И то не каква да е изложба, а „Земята отвисоко” на френския фотограф Ян Артюс-Бертран, състояща се в столицата по покана на сп. „Едно”. Идеята е да се представят разнообразието, красотата и уникалността на планетата, за да бъде ценена и пазена по-добре чрез промяна към устойчиво развитие. Целта на устойчивото развитие е да се създаде култура на консумиране и да се подобрят методите на производство, така че те да не замърсяват околната среда. Снимка: Камелия Спасова. Всички права запазени!
         Изложбата „Земята отвисоко” е представена в София със 117 фотоси на различни точки на земята от въздуха, малка част от целия проект (Артюс-Бертран е направил над 300 000 кадъра, работи и върху документални филми), но най-емблематичната. Само на няколко метра над едно от най-оживените кръстовища в града, Мостът на влюбените събира „Сърцето във Френска Нова Каледония”, „Дървото на живота” в Национален парк Тсаво – Кения, „Окото на Малдивите” от Атол, Северно Мале, Малдивия; „Лодка на брега на Закинтос” – Йонийски острови, Гърция; „Подводна растителност в река Лоара край Дигоан, Сона-е-Лоар”; „Глетчери край планината Ит-Тиш в района Исък-Кул” – Киргистан; „Селище върху тиня в Тонгквил” – островите Самали, Филипините; „Кит край брега на полуостров Валдес” – Аржентина; „Малки лодки, заседнали във воден зюмбюл в Нил” – Египет; „Пепел от дърво край планините Горохуи Конгоа” – Буна/Кот Д`Ивоар; „Ято червени ибиси край Педерналес” – в делтата на Амакуро, Венецуела; „Островче в терасовидните оризови полета на Бали” – Индонезия и още какво ли не. Снимките са правени от височина от 30 до 3000 метра и се могат да се видят както грандиозни природни творения като връх Еверест, грандиозни човешки творения като двете кули в Ню Йорк, разрушени при терористичния акт на 11 септември 2001 г., мъртвият град при атомната електроцентрала в Чернообил, така и части от бита и ежедневието, така както изглеждат от въздуха – пазар в центъра на Мексико Сити, детайл от сграда в Сао Пауло, багрилни вани и занаятчийници в Мароко или как работник си почива върху бали с памук. Освен на уникални природни красоти има снимки на разрушени от земетресения и пожари градове, на сметища, на гробище за танкове в Ирак, дори на кланица. Силното въздействие се постига не само благодарение на внимателния подбор, избор на подходящ сезон и атмосферни условия за снимане, но и заради самият факт на другата гледна точка. Дори да сте били във Венеция, в Египет или на някое от другите места, не сте виждали как изглеждат от въздуха. Може би като ги видите, това ще ви накара да се замисляте повече върху всекидневните си навици, които трябва малко да промените, за да не вредите на природата. Снимка: Камелия Спасова. Всички права запазени!
         Всеки човек запомня определени гледки, фотографира с ума си части от действителността и те остават за дълго в паметта му и често изникват в съзнанието му – може да са от моменти на близост с любимия човек, незначителни детайли от всекидневието или просто красиви места. Целта на изложбата на Ян Артюс-Бертран е да се покаже, че има такива места на планетата, че те са – в повечето случаи – творения на природата. Тези места си струва да бъдат запомнени. Но тези места изчезват. „Не можем да се грижим добре за нещо, което не познаваме добре.” – казва френският фотограф. И ни дава възможност да опознаем земята и да запомним части от нея, такива каквито те все още са.
         Но е твърде съмнително, че тази изложба ще постигне някакъв ефект точно в България и в София. Разглеждах снимките на 22 септември, в европейския ден без автомобили и ми направи впечатление, че колите не само че не бяха по-малко, но дори и бяха много повече в сравнение с предишни съботи, имаше и големи задръствания. Почти не видях човек на колело. А колко жители на София обичат да се придвижват пеша? Много малко. И това е обяснимо предвид прахоляка и боклуците по тротоарите. Докато гледах снимките от изложбата, слушах коментарите на хората – не липсваха подхвърляния от сорта „Ама това мога и аз да го нарисувам на Фотошопа, каква е гаранцията, че е истинско”, които са шокиращи и ясно показват, че мнозина от разглеждащите тази изложба не разбират нейния смисъл. Народопсихологията на българина, който смята, че може да направи всичко, което и другият може, още повече пък французин, е всеизвестна. Но когато изчезне Земята, тя няма да може да бъде нарисувана отново на Фотошоп. Така е. Снимка: Камелия Спасова. Всички права запазени!
         Затова преди да започне разглеждането на фотографиите, човек е добре да прочете и обяснителните табла на входовете. Между другото пред тях имаше най-малко хора, т.е. почти никой не ги четеше. Може би организаторите е трябвало да се сетят да сложат един огромен надпис на Моста на влюбените – „Прави любов, не боклук” (защото българинът чете малко и само ако е кратко и ясно, а пък запомня само още по-малко). А ето какво ни предстои: „До 2050 година Земята ще има близо 3 милиарда повече обитатели. Повечето от тях ще живеят в развиващите се страни. Икономиките на тези страни ще се състезават постоянно за позиции сред тези на индустриалните държави – в границите на екосистемата Земя.”

 

 

 

---

 

* Изложбата се проведе от 17 септември до 16 ноември на Моста на влюбените в София, но поради същественото си значение (и възможността за цветни снимки ;-) ) се публикува отново и в електронното издание „Литературен клуб“.

 

 

Снимки: Камелия Спасова. Всички права запазени.

 

Електронна публикация на 01. март 2008 г.
Публикация във в. "Литературен вестник", бр. 30, 26.9 - 2.10.2007 г.

г1998-2011 г. Литературен клуб. Всички права запазени!