Гергана Златкова

история на литературата

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ЗA НЯКОИ (НЕ)ПРИСЪСТВАЩИ ТВОРБИ В СТИХОСБИРКИТЕ НА ВБВ*

 

Гергана Златкова

 

 

         Творбите на ВБВ са интересни, занимателни, многопластови, често съставени от кодове и затова изпълнени с богато съдържание, с послания към читателите и към света като цяло. Не са малко повторенията на моделите и похватите, а и текстовете, останали в традицията, чрез които книгите на ВБВ „Е:то” и „Ще:” се вместват убедително в изкуството и в литературния канон. В тези модели и похвати авторът е привнесъл нещо свое, чрез което не само успява да вмести изумително много информация на едно място, но и да изгради по-различно четиво от всички познати до този момент. Образцовата творба е била и ще бъде идеал на всеки един автор, а да се постигне безкрая не е лесна задача. Затова в настоящия текст ще се спра на отделни детайли, които не само подсказват как може да бъде четена поезията на ВБВ, но и изясняват, защо всички текстове, които са вместени в тези книги, в своето цяло са поезия. И то поезия, която се стреми да не влиза в конфликт с литературния канон, спазвайки определените до този момент правила.

 

         I. За някои (не)присъстващи творби от българската литература…

 

         (Не) присъстващи творби, защото ВБВ не ги обявява, докато споменаването на името на Петър Берон е своеобразно заявление за алюзии с неговите произведения и трудове. Още в първото стихотворение „Своето като страшно” в „Е:то”, могат да се открият препратки и преобръщания (а може би е по-точно да се определят като превращения, неслучайно авторът в самото начало на книгата е посочил като прочетени и произведенията на Фр. Кафка („Метморфози”)) на определени изречения, пасажи или идеи от текстове на Петко Р. Славейков, Гео Милев, Антон Дончев и други автори от българския литературен канон.

 

         Своето като страшно (Е:то, с. 8):

 

         …Навивам чалма върху част от главата –
         Ушните кухини стоят отвън,
         за да слухувам. (ВБВ);

 

         „Спомних си как слухтях за да чуя нещо в съседната стая - не защото Караибрахим ми беше казал да подслушвам, а защото треперех за кожата си” - „Време разделно” (Венецианеца), (с .64))

 

         Постилам черджето по локвите,
         не мога да пея: затуй молитвата ми
         звучи като чуждински език…
         Лингвистите знаят кой. (ВБВ)

 

         (… „и коленичихме върху червените разкъртени плочи на древния римски път, за да възхвалим Аллаха с вечерна молитва” – Звън. Плач се надигна в гърдите ми и аз наведох по-ниско глава, докато устните ми повтаряха думите на мохамеданската молитва… („Време разделно”. Венецианеца (Пак там.))

 

         „…не мога да пея” алюзия за „Не пей ми се” на П. Р. Славейков

 

         „Звучи като чуждински език. Лингвистите знаят кой” може да се тълкува като алюзия към автор (подобно на Чудомир), който твърди, че пише, но какъв жанр са произведенията му, ще кажат литературните критици.

 

         Накланям слънчогледите към земята. (ВБВ)

 

         Локвите като не-слънце. (ВБВ)

 

         – препратка към Гео Милев „Септември”: „Слънчогледите погледнаха слънцето!”1

 

         И произнасям странни звукосъчетания в глината и от бълбукането се потя (ВБВ)

 

         Тук е загатнато какво се случва в писането на ВБВ – странни звукосъчетания. Между първите писмени сведения в историята на света има и такива, които са върху глинени плочки.Малко по-нататък в „Милост” „доматено-очервена пак нощта” е игра със залезът, който червенее като домат в „Любов” на Далчев.
         Ако се направи по-подробен анализ, могат да се открият и други подобни алюзии, реминисценции и препратки. Преобръщането на смисъла на тези части от известни текстове не е случайно. Всъщност ВБВ ги употребява като нещо вече научено, което трябва да послужи за основа на новото, което той има желание да изгради. Така още от първата си стихосбирка „Е:то” ВБВ започва с едно пре-моделиране на канона. Същевременно сред тези превращения той вписва други свои творби, в които няма подобни повторения, завръщания към традиционното. Прясната глина не е случайна метафора, макар авторът да твърди че „Е:то” се обявява срещу метафорите. Прясната глина подсказва, че старата кал ще се смеси с новата и ще се получи нещо ново и интересно като произведение. Затова то трябва да започне смирено, с молитва, с уважение и навиване на часовника (особено отношение към времето), както е писал П. Р. Славейков някога: „Денят не убивай, часът не губи, стягай се учи и трудът люби”2.

 

 

         II. За някои (не)присъстващи творби от световната литература

 

         И „Одисей” на Омир, и „Одисей” на Джеймс Джойс, и един съвсем различен Одисей присъства неотменно в двете стихосбирки на ВБВ. Всъщност Средиземното море за този нов Одисей е Черно море. Земите, които обикаля са земи от Югоизточна, Източна Европа, както и Източните части на Централна и Западна Европа. Неслучайно и въпросът за победата на Изтока срещу Запада е поставен в „Ще:” Повечето повторения и клишета, които стават основа за нови текстове в творбите на ВБВ до голяма степен продължават традицията на романа „Одисей” на Джеймс Джойс, с което се вписват сред раждащите текстове3. Макар че това вписване има до известна степен претенцията за псевдовписване.
         В „Ще:” ВБВ представя себе си като пишеща машина, която държи особено на буквите, препинателните знаци и други детайлни технически подробности. Това е някаква закачка, ирония, тъй като в самите творби присъства невъобразим хаос. Все пак „Ще:” е и машина, двигател, в който всяка отделна част трябва да е на точното място. От друга страна тази педантичност към кавичките по някакъв начин напомня за интересния факт, че Дж. Джойс не е обичал кавичките. Освен това „Ще:” може да се разглежда като лабиринт, какъвто е и романът на Джойс „Одисей”. Основание за това дава псевдолабиринтът, който присъства в стихосбирката (стр.88). Всеки лабиринт има свой собствен център. В двете стихосбирки центровете са много, присъствайки като центрове и псевдоцентрове. Освен обхождането в географски план, в тези книги са засегнати различни въпроси от най-различни теми. Така че тези стихосбирки плюс предстоящата, трета, могат да се определят и като един философски лабиринт/псевдолабиринт.
         Детайлните подробности в словослагателството, пъзелите от думи и синтезирания вид на творбите са характерни за творчеството на Вирджиния Улф, както и различните метафори за книгата и литературните произведения, които тя споделя в своите есета и критически текстове в „Смъртта на еднодневката” - книгата като маса, като стол, като жилищна сграда и др.4 А ВБВ нарича себе си пишеща машина, текстовете му наподобяват машина, двигател, земя, сграда… Да, под формата на игра, на различни роли. Но така, дори и чрез несериозността, чрез играта, чрез отхвърлянето метафората бива утвърдена. Борейки се с метафорите, ВБВ успява да превърне различни множества (математически и други) в литературна творба и една литературна творба в множества. Книгата му е цяло, съчетано от различни текстове, но същевременно и цяло, раздробено от тези текстове. Метафорите за текста, които ползва В. Улф всъщност тук се осъществяват. Те са. Затова „Ще:”, вече „е”. Центърът на романа „Към Фара” на В. Улф е една бездна, свързваща две огледални части, служещи за начало и финал на романа. Частите са три подобно на трите предачки, които отговарят за сезоните5. Освен това романът на В. Улф също може да се разглежда като лабиринт, не само заради центъра, а и заради пашкулът - чорап, който една пеперуда изгражда - една от многото метафори за романа6. Редно е тук да спомена и книгата на Поли Муканова - „Мигове в кибритена кутийка”, където две части от стихове фрагменти са съединени от една пиеса. Но не само композицията на текстовете, начинът им на подреждане и числото три са обединяващи. В пиесата в книгата на Поли Муканова, която едновременно разсича и обединява другите творби, героите са двама- младеж и девойка. Всеки играе собствена игра- той- шах, а тя- дама. И в тази книга има бурми, офицери и различни елементи, свързани с техниката, войната и интересите на мъжете.
         Връзките с романа „Към Фара” и стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка” правят възможно открояването на няколко важни компонента от творбите на ВБВ, които насочват вниманието на читателите и изследователите към една (не)присъстваща творба от Древния изток – или „И Дзин” (Книга на промените (Сезоните)).
         Магическият квадрат, дал основата на „Деветзвездната Ки” в Корея и „Хексаграмите” в „И Дзин” (Книгата на промените) е открит в Китай върху черупката на костенурка7. „И Дзин” има особена връзка с играта на шах, в която са заложени множествата, произлизащи от единството на двете противоположности - Ин и Ян. Таблицата на Луис Кълинг, която е предвидена за гадаене по метода на И Дзин, чрез играта на шах, е интересна от гледна точка на това, че представя отделните фигури, в определена обществена стратификация8. Що се отнася до играта на Шах и различните присъствия в творбите на ВБВ, то неговите книги могат да бъдат четени и като своеобразна игра на шах. Разликата между таблицата с хексаграмите9 и магическия квадрат на ВБВ се състои основно в това, че ако ВБВ представя числата до 9, то таблицата на И Дзин, макар и да съдържа числа до 64 е ограничена до сборове и разлики с числото 8. Дали съвършеното число 9 е по-добрия вариант от числото на безкрайността – 8, това е въпрос за по-подробни изследвания. А що се отнася до единството на мъжката и женската същност в Ин и Ян универсализма, то в поезията на ВБВ присъстват по своеобразен начин и женското и мъжкото писане като похвати. Мъжкото писане присъства като войни, техника, машини, обхождане и завладяване на нови пространства. Женското писане присъства като протест срещу чертаенето на границите „Търговия на дребно”, писането с машина - раждането и умножаването на текстовете, погледът в зара и в утробата на зара с три страни, чиято четвърта страна всъщност може би представлява вдлъбнатина, получена от разрез, разсичащ зара на две еднакви и математически равни пирамиди, кухи в основата (Един куб има шест страни. В края на своята втора книга „Ще:” ВБВ пише, че квадратът е счупен, а че зарчето има три страни е отбелязано малко по-рано. Зарът е останал с пет страни. Ако зарът бъде разделен по диагонала на квадрата, срещу счупения квадрат, се получават две еднакви пирамиди, които имат три страни, а в основата си са кухи. Така разделен зарът има три страни, като пирамидите са подобни на близнаци- сякаш взаимно се отразяват), и др.
         Книгите в този проект са три, като последната би трябвало да бъде издадена по-късно, след определен период. Завявайки това предварително, ВБВ всъщност до голяма степен вече е оформил в общ план композицията на цялостната си завършена творба. Тя се състои от три книги, следователно от три части, като средната (втората под ред от тях) има формата на квадрат. Квадрат, в който не съвсем в центъра е вписан друг, по-малък магически квадрат. Не съвсем в центъра е и бездната в „Към фара” на В. Улф. Бездна, която свързва двете части на картината на художничката Лили Брискоу. Всъщност дали ще е кръг или ще е квадрат – фигурата е идеална и може да се тълкува и като небе и като земя10. Квадратът е в основата на архитектурата на много храмове, строени в древността и дори днес (дори първите храмове на всяка една от Авраамическите религии - юдаизъм, християнство, ислям). Немалко автори строят храмове със своя акт на писане (напр. готическите творби, с характерния пирамидален похват или романите на Достоевски, които, според руската традиция, са вид храмова архитектура), а други поставят само основите. Квадратът в квадрата и тристранната пирамида от зара в „Ще:” могат да се разгледат и като архитектурни блокове на пирамида. Основата е големия квадрат от външната форма на книгата, средата е образувана от естетическия квадрат в центъра на книгата, а върхът на края е тристенния зар (за който стана въпрос малко по-горе), чието дъно е счупения квадрат, за да може тя да се слее с останалите два блока (големия и малкия квадрат). Тази фигура може да бъде и египетска пирамида, но с малко странен тристранен (Защо пък не?) - връх с три ръба. При условие, че основите са четириъгълни и предполагат четиристранен връх, съответно с четири ръба. А като се вземе предвид псевдолабиринтът като пример за вътрешните ходове на тази пирамида, то тя е псевдопирамида. Върхът с трите ръба от счупеното зарче, вероятно е ново доказателство, че сред новия градеж има и останки от стари градежи. В смисъл, че повечето неща в поетичните книги на ВБВ са свързани в основата си с познати от литературната традиция текстове - старата глина, която творецът примесва с нова. Друг е въпросът, че подобни пирамидални камъни са ползвани като гръмоотводи в старото строителство и могат да се забележат като стърчащи бодли върху тиклите на къщи, построени във възрожденски стил. Що се отнася до квадрата, Албрехт Дюрер също е изобразил магически квадрат върху една своя творба - „Меланхолия”11. Връзката между „Ще:”, „Към фара” и И Дзин не е случайна. Това са книги, които засягат времето. Люспите на лука върху корицата на „Ще:” символизират времето (Това беше казано от ВБВ във връзка с оформлението на корицата на първото представяне на „Ще” през февруари, 2012). … Или по-скоро времената - обвивките на вечността12. И Дзин, както е известно, в началото е най-древната поезия, след което се превръща в най-древната философия, докато накрая се профанизира като метод за гадаене. През своето хилядолетно съществуване тя е претърпяла много промени и й предстоят още много промени, които ще я свързват с всяко едно ново настояще. Произведенията, които са изградени на основата на метод, максимално приближаващ се до подходите на И Дзин, в която може да се огледа всичко възможно, съществуващо в този свят, имат възможността да останат вписани във вечността. Авторите им се стремят към вечен живот, чрез творческия акт. Квадратът в „Ще:” не е действителен магически квадрат, а по-скоро естетически. Начинът на подреждане на числата в центъра оформят една фигура, подобна на предмет в ротация (перка на хеликоптер или вентилатор, например). Поезията на ВБВ представлява вид отражение на поезията и философията на И Дзин. Тя не може да я преповтори, но може да я отрази, съдържайки в себе си щрихи, подсказващи безкрайните множества от живота от незапомненото минало до сега- подходът на изграждане- огледалното отражение от локвите, подобно на слънчогледите, които сам ВБВ навежда в първото си стихотворение в „Е:то”. Макар и с намигване, авторът ни е представил една творба, която често ни кара да се съмняваме доколко сериозна е тя, като писане. Отраженията, разбира се, са отражения и на литературните творби, за които стихосбирките на ВБВ ни напомнят. Този по-особен начин на вписване в канона е друг вид комуникация на различни творби на метатекстово ниво. Не само чрез преповтаряне, а и чрез спор, шега, игра. Тук присъства утвърждаването чрез отричането. Ако ВБВ обича препинателните знаци, а Джойс мрази кавичките, то ВБВ в своите книги се явява като сянка - отрицание на светлото квадратче на Джойс в „Одисей” (или обратното: ВБВ ще е светло квадратче в своите текстове, щом Джойс с отричането на кавичките се окаже тъмно квадратче), ако например „Одисей” и „Ще:” са части (квадрати-цветове) от една огромна шахматна дъска.
         Отричането, оспорването, преобръщането на идеите, мотивите, моделите останали до днес, подлагането им на съмнение, закачката с тях – това е другият, различният, начин творбите да останат във времето (в паметта на текстовете), чрез други творби, сякаш разговарят с тях, водейки сериозни и несериозни спорове. Стихосбирките на ВБВ са преди всичко поезия и философия в едно, стремящи се да ни представят един непретенциозен, често под формата на игра, нов поглед към съвършенството.

 

 

 

 

---

 

 

1 Милев, Г. Избрани творби, с. 54 [горе]
2 Славейков, П. Р. Ден и час [горе]
3 В романа Одисей на Дж. Джойс много клишета, познати от други текстове, са представени по такъв начин, че могат да бъдат четени и разбирани с все по-нови интерпретации. [горе]
4 Романът „Към Фара” на В. Улф е един от многото примери за многопластовото, но синтезирано писане на В. Улф. Своите възгледи относно литературните текстове, писането като процес и книгите, В. Улф разкрива в „Смъртта на Еднодневката”. В предговора на Невяна Николова ( с. 13) присъства цитат: „Книгите трябва да стоят здраво на собствените си крака. Ако е необходимо да ги подпираме ту с някой предговор, ту с някое въведение, те имат толкова право на съществуване, колкото масата, която се нуждае от опора под единия си крак, за да не се клати”; Пак в „Смъртта на еднодневката” В. Улф пише: „Тридесет и двете глави на един роман...са опит да се изгради нещо напълно оформено и стройно, като истинска сграда, ала думите са по-неосезаеми от тухлите, а четенето е процес далеч по-продължителен и сложен от виждането.” ( с. 111); За творчеството на Джейн Остин: „Прилежно и бодро тя събира пръчици и сламки за гнездото си и го свива най-грижовно” (с.161) [горе]
5 Либорел, Предачките, с.781- 797 В „Речник на литературните митове” под ред. На Пир Брюнел [горе]
6 На тези въпроси относно романа „Към фара” съм се спряла по-подробно в дипломната си работа от магистърския курс” Митологични образи и мотиви в романа „Към фара” на В. Улф” ( 2010), която не е публикувана. Относно търсенето на лабиринта в романа на В. Улф, Вж: Златкова, Г. „Мит и Модернизъм. Щрихи от творчеството на няколко автора от края на XIX и началото на XX век”, публ. в Е-списание ”Литературен клуб”, 07. 02. 2013, < http://www.litclub.bg/library/nbpr/gzlatkova/mit.html > [горе]
7 Фен Ю – Лан. Краткая история китайское философии; Енев, Хр. Светът на Символите. Първият китайски магически квадрат, с. 83 [горе]
8 Кълинг, Л. Древният И Дзин. Вж: Таблица Методът на Шаха. Съответствия, с. 65 [горе]
9 Кълинг, Л. Древният И Дзин. Вж: Таблица Произход на Хексаграмите (фиг.2) [горе]
10 Тълкуванията на кръга и квадрата като означаващи небе и земя могат да се проверят във всички речници на символите. [горе]
11 Енев, Хр. Светът на символите. Квадрат на Албрехт Дюрер, с. 83 [горе]
12 Митрополит Калистос Уеър (Господ според отците на църквата: К.С. Луис и Източното християнство. В: Християнство и култура, 2011, бр.1, с. 141) коментира пластовете на луковицата на кромида в „Хрониките на Нарния . Последната битка”. Която К.С. Луис е представил като символ на небесата. Тази формулировка е валидна и тук, като се имат предвид символите, към които отпраща идеалната фигура на квадрата. Така че люспите на лука могат да бъдат само символи на времената - „обвивки” на Вечността (луковицата), която често може да се изрази и чрез безкрая на небето. [горе]

 

 

 

 

---

 

 

Библиография:

 

 

Брюнел 2007: Брюнел, П. Речник на литературните митове, Рива, 2007
ВБВ 2000: ВБВ. Е:то. изд. "Литературен вестник", С., 2000
ВБВ 2011: ВБВ. Ще:, ИК "Жанет 45", Пловдив, 2011
Дерида 1998: Дерида, Ж. Писмеността и различието. НИ, С., 1998
Дончев 1988: Дончев, А. Време разделно. С., 1988
Джойс 2004: Джойс, Дж. Одисей., Превод: Иглика Василева, Изд. "Фама", С., 2004
Енев 2003: Енев, Хр. Светът на символите. Университетско издателство „Васил Априлов”, Габрово, 2003
Златкова 2010: Златкова, Г. ”Митологични образи и мотиви в романа „Към фара” на В. Улф” - магистърска теза, защитена на 22. 02. 2010. - непубликувана
Златкова 2013: Златкова, Г. „Мит и Модернизъм. Щрихи от творчеството на няколко автора от края на XIX и началото на XX век”, Е-списание Литературен клуб, 07. 02. 2013, http://www.litclub.bg/library/nbpr/gzlatkova/mit.html
Кълинг 1997: Кълинг, Л. Древният И’Дзин. Мъдростта на Древен Китай. Издателство "Аратрон", С., 1997
Милев 2003: Милев, Г. Избрани творби. ИК "СКОРПИО", С., 2003
Муканова 2009: Муканова, П. Мигове в кибритена кутийка. ИК "Алтера", С., 2009
Християнство и култура 2011: Митрополит Калистос Уеър. Господ според отците на църквата: К.С. Луис и Източното християнство. В: Християнство и култура, 2011, бр. 1.
Николчина 1997: Николчина, М. Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", С., 1997
Улф 2008: Улф, В. Към Фара. ИК "Колибри", С., 2008
Улф 1983: Улф, В. Смъртта на еднодневката. НК, С., 1983
ФЭН Ю-ЛАНЬ 1998: ФЭН Ю-ЛАНЬ. Краткая исстория китайской философии. Изд. "Евразия", Санкт-Петербург, 1998

 

 

 

---

 

* Начален вариант на този текст е публикуван в сборник от доклади „Езици на паметта в литературния текст“, 2013 година от конференция във Факултета по славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“, изд. „Фабер“, Велико Търново, 2014 . Публикуваният тук текст е с разширения и редакции - бел. а.

 

 

Електронна публикация на 07. октомври 2016 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]