Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СЕДМОТО НЕБЦЕ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Сърцето ми не пее „като струна",
не е то птица в твоите ръце,
не пърха, че откакто ме целуна,
живея аз на седмото небце.

 

Вселена кухината ти е, мила!
И колко много глъч, и колко хора
с една целувка са обогатили
състава на разкошната ти флора.

 

Но моят случай малко по-особен
е с туй, че аз живея на небето.
И зъбите ти - плочите надгробни -
с емайла бял под мене нощем светят.

 

И връзката свещена между нас е,
и с връхчето на сладко покаяние
езикът ти към мене все възнася
молитвите на свойто осезание.

 

Викни ме ти, щом повече не можеш!
Ще протръби тръбата на носа...
И аз ще дойда като Царство Божие
със ангелите млечни на вкуса.

 

Електронна публикация на 06. март 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]