Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

ВОДНАТА ЛИЛИЯ

 

Ивайло Иванов

 

 

 

Днес новите сладкиши от пакета
щом разпечатах, зърнах аз през смях:
„В. Търново" - адрес на етикета -
и даже на рекламата видях

 

как цвят разтваря малка водна лилия
под пъстър надпис: „Сладките фантазии!".
И в езеро от чувства пак нагазил,
си спомних за приятелката Лилия.

 

...В гаражчето, превърнато на цех
за сладки, тя работеше до мръкване,
а след това пък бързаше след шест
за службата в кварталната ни църквица.

 

Да, всичко туй бе само преди шест
години в Търновград на младостта ми.
От там тя поздрав праща ми със тез
листца по мимолетните реклами.

 

И ето, чувствам в сладкото тесто
как пръстчетата нейни отпечатани
погалват мойте бузи - сто на сто! -
и хрупкави топят се във устата ми.

 

Къде си днес, красива водна лилия?
Чия ръка листцата ти разтвори?...
Сама ти беше проповед. Омилия!
И сто на сто разплакал се е хорът,

 

когато зад студените стени
на брака твойта сянка е зазиждал,
та днес листцата девствени, уви,
единствено в рекламата се виждат.

 

За Търново аз мога до безкрай,
преглъщайки сладкиши, да разказвам:
Света гора! Изгубеният рай
на младостта - и дъхавата пазва

 

от къдрави дъбрави, след дъжда
блестящи с милиарди водни капки!...
Но все таки навреме тук ще спра,
понеже ми пресядат някои хапки.

 

Маслото по пакета разлепен
избива - и затуй със толкоз влажни,
солени петънца е проявен,
та ме подсеща следното да кажа:

 

Когато стана утвърден поет
със томове римувано наследство,
не искам моят Университет
помпозно юбилея ми да чества,

 

а искам водна лилия дъха
на младостта ми в капка да опази.
На друг ще дам амвона и стиха.
На мен ми стигат сладките фантазии.

 

Електронна публикация на 06. март 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]