Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

НЕПОБЕДИЛИЯТ ДАВИД

 

Ивайло Иванов

 

 

 

    Вечер е челото мое бодро,
    сутрин моя лоб е в пот облят -
    сякаш във съня си съм се борил
    цяла нощ със някой Голиат!...

     

    И поне до мен да бе любимата,
    нямаше да бъде толкоз страшно:
    Ластичето тънко на бикините
    щях да го използвам вместо прашка!...

     

    А сега съм сам пред тоя Колос
    и не виждам просто със какво
    да го цапардосам! И надолу
    свеждам аз облято в пот чело!...

     

    Неговото не е в пот облято,
    ами е издуто от мазоли.
    Но в едно сме равни, Голиате:
    Във съня си всичките сме голи!..

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. май 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]