Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ПОСЛЕПИС КЪМ КУМРАНСКИ РЪКОПИС

 

Ивайло Иванов

 

 

 

      Тез кумрански ръкописи
      не мируват и в музеите.
      Гледай ги и припомни си
      общината на есеите!...

       

      Нито брак, ни църква имат,
      нито раждат дъщери,
      в пещери по цяла зима,
      лете пак – във пещери!

       

      И да кажеш, че огромна
      благодат измолват те,
      а то, колкото във стомна -
      капка, колкото дете,

       

      наиграло се и – толкоз!
      С празен легнало стомах!...
      И присвива се от болка
      в теб стомахът и от смях.

       

      И понеже свои рожби
      нямали, пък отвън
      спрели хора да прихождат,
      изтънял подобно сън

       

      на историята в мрака
      социумът независим.
      И останали са сякаш
      ръкописите – спомни си!...

       

      – Но за тях дори и дума
      няма в твоя ръкопис!...
      – А какво да ти продумам?...
      Че били те препис чист

       

      на Старозаветни книги,
      но попаднали извън
      Синагогата, иди ги
      разтълкувай!... Като в сън

       

      се оплели в тях есеите,
      а плетат се и до днес
      древни страсти из музеите.
      Щото не е просто текст

       

      истината, а е в тялото
      свято на Съборността.
      Ха, излез му ти от цялото,
      и търси я светостта!...

       

      Щъ я търсиш! Но във тъмните
      пещери на твоя нрав
      ще отеква само стръмното
      ехо: – Кой е всъщност прав?

       

      И на този свят в стомната
      дълго ще надничаш ти,
      но в акустика огромна
      смях ехиден ще кънти!...

       

      И ще изтъняват в бъдното
      страсти – не дотам добри.
      И ще плачат във „отвъдното”
      неродени дъщери!...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. май 2010 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]