Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

РАЗМИСЛИ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЖЕНА

 

 

Ивайло Иванов

 

 

 

 

 

РАЗМИСЛИ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЖЕНА

 

 

      Конусовидните бедра на Марта!...
      Разхождаше ги вечер покрай мен.
      А аз писуках с новата sim-карта
      зад щанда – и разбирах, удивен,

       

      защо на френски тялото е „корпус”.
      Защото няма нищо общо тя
      със него – а го влачи като корпус
      на тънка връв след своята душа.

       

      И все пак, тази гледка всеотдайна!...
      Зад миглите поглеждаше ме тя
      и – не че нещо имахме, – но тайно
      аз знаех, че тя знае, че следя

       

      на конусите плавните движения,
      окъпани сред прихващия смях...
      Защо, след всички славни поражения,
      за Марта днес си спомних? И за тях!...

       

       

 

 

 

ЖЕНА

 

 

      Кажи, не си ли Пясъчен часовник,
      със тяло, чийто конуси прераждат
      скалата на самотната ми гордост
      във песъчинки от нетленна жажда?...

       

      Сега раста, старея и посървам...
      А щом достигна в себе си детето,
      при теб ще дойда пак – за да ме върнеш
      с въздишката си сетна към небето!...

 

 

 

КЛЮЧАЛКА

 

 

       

       

      По кея вече час тя скита
      и силуета й се мярка
      като блуждаеща в мъглите
      самотна мъничка ключалка.

       

      През роклята й прошумяват
      вечерните лъчи оскъдни
      и тя – пронизана – сродява
      брега реален със отвъдното

       

      Море... Ще натежава здрача!...
      На спомена в мъглите тъмни
      ще бродиш ти, все тъй прозрачна,
      там, по брега на мисълта ми,

       

      като ключалката, която
      е всъщност липса – празнота е...
      Но пази тя на Необята
      недооткрехнатите стаи.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. март 2016 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]