Ивайло Иванов

поезия

Литературен клуб | съдържание на цикъла | страницата на автора

 

ЛЮДМИЛА

 

Ивайло Иванов

 

 

 

На Богомил Райнов

 

 

Във Асамблея сбра децата
от Чад до Нова Каледония.
И по законите на красотата
извърши доста беззакония.

 

Онези, що я възкресяват,
прилагат груба аритметика:
Те бившето преизчисляват
в една естетика без етика.

 

Те пренаписват своя личен
животопис – най-често вкупом!
Макар певци да са лирични,
влече ги пак синдромът групов.

 

Синдромът на Порт Ньой, защото
след петилетките застой
в разруха днес е обществото
като България след Ньой.

 

Разполовено в тази криза,
издъхва то и губи сили.
Не трябва още дуализъм
с присъщите му Богомили.

 

А трябва в обществото всеки
свободно вече да си блее!
Това ще отмени навеки
противните ни Асамблеи

 

и всичко старо ще отмине.
Но под контрол да бъде Касата!
Защото много лесно инак
се узорпира тя от класата

 

на тези червени бизнесмени,
които, чисти като деви,
обраха лева ни на смени
и пак командват: „Леви! Леви!”

 

Не можем да ги спрем с въстание!
Не виждам как пък и задочно.
Затуй на всички дарования
предлагам бунт такъв да почнем:

 

Със спрей в ръката ти, фантазийо,
в графити оцвети страната,
макар че малко трудно спазваш
законите на красотата.

 

А после – бившите държави
от блока социалистически!
Графитите при някои трябва
да бъдат малко по-трагически,

 

при други пък – с отенък светъл.
А после и Европа, Азия!...
По меркантилната планета
щом блесне цветната фантазия,

 

като жена ще грейне Гея,
щастлива в новата козметика.
Дано тогаз пък да ги слеем
ведно естетика и етика.

 

И щом тез цветни стенописи
протеста да подпалят могат,
тогава вече ще помислим
за някого като за огън.

 

Електронна публикация на 09. юли 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]